СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Ото Кронщайнер
Залцбург

Бъдещето на малките филологии

Българистика 2001

Сред групата на по-малките езици от Европейския съюз (румънски, холандски, илирски, юго [сръбски/ хърватски/ босненски/ черногорски], унгарски, португалски, гръцки, чешки, шведски) българският се отличава с най-силна пропаганда от собствената си страна. Още през комунистическото господство бяха проведени два помпозни международни конгреса по българситика (през 1981 и 1986) в София. В много европейски университети съществуват лекторати по български език, в цяла Европа се правят изложби, държавният президент (след промените) се опитва чрез различни дружества в чужбина да създаде българско лоби – кулминацията беше "Рожен 2000". Никоя страна не отличава така щедро чужденци за заслуги към българския език.

Международната среща Българистика 2001 би могла да се превърне в крайъгълен камък за самоизявата и пропагандата на българския език.

И все пак: по степента на познатост на България в Европа има още много какво да се желае. Дали това не се дължи на факта, че България няма собствено лоби? Че няма международно известни личности, нобелови лауреати, политици, писатели? Че не се набива в очи – че е твърде скромна?

На моите критики за състоянието на националната филология българистика (Die Slawischen Sprachen [по-нататък, DSS] 62/1999) и за въвеждането на латинската като втора азбука (DSS 65/2000) не е реагирал досега никой българист нито в България, нито извън нея. Мога да цитирам само няколко български интелектуалци от една есенна кампания срещу мен (септември – октомври 2000). Но се оказва, че повечето от тях въобще не са били питани или отговорите им са били фалшифицирани. По този повод един от тях, Светлозар Игов, се обяви в отворено писмо до в. Литературен форум за провеждане на международна среща на български и чуждестранни българисти. За тази цел ние предоставихме нашите две списания "Език и литература" и "Die Slawischen Sprachen". Към тази среща се присъединиха: Съветът за чуждестранна българистика при БАН (за чието съществуване научих случайно) и Съюзът на филолозите българисти. Срещата се провежда от един Организационен комитет. Предвиждана за края на април 2001 г., сега срещата е отложена за неопределено време. Ще допринесе ли тази среща нещо за уравновесяването или европеизирането на българистиката? Засега далеч по-освежаващи повеи дойдоха от свободните дискусии и писменото общуване с български небългаристи и политици.

Между прескампанията срещу мен и планираната Българистика 2001 се случиха следните по-важни събития:

• В Залцбург се проведе голяма изложба Залцбургска българистика 1968-2000, за която беше направен и показан по българската национална телевизия 30-минутен филм. Ректорът на Залцбургския университет, Адолф Хаслингер, даде интервю, в което щедро обеща да направи всичко, за да задържи в университета българистиката.

• Моето писмо до ректора, с което молех да се продължи лекторатът по български, остана без отговор. Междувременно ректорът подаде оставка.

• По първи канал на Българската национална телевизия е било показано предаване, в което били изказали мнения за моите "екстравагантни възгледи".

• Българската национална телевизия засне по моя хипотеза един 45-минутен документален филм за изгнаничеството на св. Методий в манастир, принадлежащ към Залцбургската епархия, който ще бъде показан около 24-и май.

• Виенският университет "грижовно" и без съгласуване със Залцбург примами "автономно" ликвидираната българистика, с наивно българско съучастие. (Вж. статията ми във виенския вестник Die Presse: Ist Bulgarisch ein Orchideenfach? - "Дали българският е една специалност-орхидея".) Парцелиране на славистиката?

• За да притъпя лошите и усиля положителните ефекти от тези държавни инициативи с някакъв разумен акт, реших заедно с приятели и съмишленици да основа частен Австрийско-баварски център за българистика [Zebulg] (DSS 65).

• Досега за каузата на българистиката са действали различни организации чрез трудно проницаема координация заедно с все отново основаващи се списания за чуждестранни българисти: Център по българистика при Министерство на народната просвета (Звено), след това Съвет по българистика при Министерство на образованието и науката (Българистика и българисти), сега Съвет за чуждестранна българистика при БАН (България и българистика). Списанията изчезват сравнително бързо. След първия брой на сегашното българистично списание "България и българисти" се проявява тенденция да бъде възприета една идеологическа концепция, която под чуждестранна българистика да разбира "български българисти в чужбина". Странната от съвременна гледна точка хипотеза е "нямаме нужда от чужди наставници". Едно опасно развитие, присъщо за интелектуална провинция.

• Във външното министерство беше създаден Комитет за българите в чужбина, който има плахи, спорадични контакти с чуждестранни българисти и с български дружества извън страната.

• През летния семестър на 2001 година изтича срокът на последния в Залцбург гост-лекторат. Последният лектор е Иван МЛАДЕНОВ. От зимния семестър на 2001-2002, след 20 години редовно съществуване, лекторатът ще бъде закрит и с това няма да има разумна основа за смислена българистика тук.

Националните филологии

Националните филологии са скучни и безперспективни. Техните водещи функции в европейските образователни модели вече не работят. Те и преди предлагаха малки познания за другите езици и не бяха подходящи за нуждите на едно бикултурно мислене. Европейските национални филологии трябва да създадат нови концепции за това как да се измъкнат от своите национални гета и да изработят нови, поликултурни модели като се съобразят със своите малцинства, със съседите си, със своята езиково многопластова история и представят тези модели по европейски маниер. Досега нито една национална филология не се е справила с тези задачи. Нещо повече, никъде дори не може да се разпознае подобно намерение. Национализмът, въпреки ЕВРОТО, процъфтява в националните образователни системи както преди. Една същностна черта на европеизирането на чуждестранната филология би било, ако под това понятие не се подразбира "български българисти в чужбина".

Положението в Европа

Въпреки своите многобройни прояви всички чуждестранни филологии на по-малките еврпейски страни са застрашени. Годината на езиците е само една едноактна кампания на Европейския съюз без концепция и без перспектива. Редакцията за малцинствата при Австрийското радио (Виена) изготви доклад за всичко, което не беше направено във връзка с тази кампания. Традиционната форма на славистиката в нашите университети няма шанс тъй като е безполезна. В повечето случаи тя се е превърнала в синоним на русистиката. Все пак съществуват възможности да се подобри състоянието на малките страни и малките езици. Какво може да се направи:

1. Може да се преосмисли устройството на културните институти. С такова преустройство множество страни вече са постигали различен успех. Франция, например, с Institut francais, Италия с Istituto di cultura italiana, Германия с Goethe-Institut, Австрия с Oesterreichischen Kulturinstitut [който дори беше закрит в Париж] и България с Българския научен институт и с Българския културен център (Дом Витгенщайн).

Предимства: Тези институти се поддържат финансово от съответната страна.

Недостатъци: Повечето се намират в столиците, където има свръхпредлагане на културни събития, което намалява шансовете за успех или обрича дейността им на кампанийност. Тези институти се занимават изключително със "свои" хора, които най-често са националфилолози или националисторици и това ги прави посредници на идеологизирана национална пропаганда а la rayonnement intellectue, която се използва за лично облагодетелстване.

2. Държавните университети вече не са добронамерено настроени да изпълняват някаква културна политика и поради това в скоро време съвсем ще отпаднат като места за културни срещи. В Холандия вече е създадена нова форма за съществуването на чуждестранните филологии. По-големите езици се предлагат за изучаване като филологически специалности само в един университет (например, немски – в Утрехт), по-малките (за практическо изучаване) са разпределени в езикови центрове.

Предимства: по-изгодно финансиране от национално- икономическа гледна точка. Продължава се контактът с повече езици.

Недостатъци: Ниска компетентност на информацията, която се предлага за съответните страни. Липса на културни контакти.

3. Една смислена алтернатива биха представлявали съвместните центрове, смесени по отношение на предлаганите специалности (университетско образование и услуги); също такава смесеност по отношение на културната застъпеност (бикултурност), както и по отношение на формите на финансиране (частна и държавна). Част от финансирането трябва да се поеме от заинтересованата страна (България), например, финансирането на един гост-лекторат или гост-професура. Чрез услугите (преводи, общоезиково образование без университетска диплома) ще се създаде допълнителен източник за доходи. Тези центрове би трябвало да се ръководят (например, българският) от един български германист и един австрийски/немски българист. Така вместо еднопосочни национални послания ще възникне културен диалог. Само човек, който живее в две култури, е способен на диалог.

Предимства: Центърът е приспособим към многостранни дейности и разполага с висока компетентност. Той ще може да осигурява културна застъпеност в най-добрите възможни форми. Финансирането ще е облекчено от националните интереси.

Недостатъци: Необходим е гъвкав мениджмънт. Държавните наредби и предписания са трудноподвижни.

[Моите молби към български министри за откриване на такъв център в Залцбург досега или оставаха без отговор, или бяха от съвсем малка полза. България не е в състояние да се справи с поддръжката на един езиков лекторат като отдели минимални средства от културната си програма. Жалко за българската културна кауза.

Заключение

Българската национална филология Българистика трябва да се европеизира. Това не е упрек към колегите, а констатация, която важи и за другите европейски национални филологии.

Един Център за българистика в немскоговорящите страни, разполагащ с висококомпетентен персонал и добра информационно-техническа база би бил достатъчен. Предпоставките са високи и могат да се реализират само с приятелските усилия на даровити и енергични хора.

Така изглежда днешната българистика в чужбина. А България все още няма свое лоби в Европа. Толкова повече трябва да използва звездните си часове!

Превод от немски: Иван Младенов