Литературен форум  

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислава Костова

Сеч и меланхолия

 

Става въпрос за "Взрив", постановка на Илия Бекиров в театър "Сълза и смях". Интерпретирана е пиесата "Blasted" на младата английска авторка Сара Кейн. Участват Вяра Коларова, Максим Генчев и Васил Михайлов. Сценографията е на Александър Стоянов, анимацията е на близнаците Васил и Петър.

А ето какво разказа режисьорът: "Пиесата беше голям хит в Англия, през 1995-97г. Сара Кейн я поставя в Royal courd’s theatre (театъра, от който тръгват Пинтър и Осбърн). След това се игра и на Westend и стана известна. Аз бях в Англия, поставях една пиеса на Маргарит Марков, всъщност аз съм кинорежисьор и тези две пиеси са театралните ми опити. В Англия се запознах със Сара Кейн. После тя дойде в България. През 1998 г. беше във Варна на фестивала Варненско лято. Напоследък стана по-популярна у нас. След като се разчу, за самоубийството й (през 1999г.) и че е била тук преди това. Беше на 27 години. Преди смъртта си написа още три пиеси, които вече са крайно тежки. Например в "Психоза 4.88 часа" текстовете са съвсем потискащи. Бях решил да направя нейната пиеса. След самоубийството авторските права се замразиха и работата с нейното творчество стана по-трудна. Първо щяхме да поставяме в "Сфумато", после в Народния театър и накрая се стигна до "Сълза и смях". Сара Кейн беше левичарка, английският текст е много радикален. Нашият вариант е доста побългарен и иронизиран. Аз исках да е забавно за публиката, а не да сипя концепции и манифести."

Гледах "Взрив" на 12.05.01, премиерата е била на 23.04, очаква се да се играе на 23 и 30 май и отново праз юли. Независимо от това, че е изчистена от крайности, анархизмът на пиесата е запазен. Това беше едно различно, антиутопично, деструктивно представление.

Образът на алкохолика-интелектуалец Янко беше изграден на много етапи така, че винаги имаше нещо недопоказано, любопитно. Внезапно енергията му спадаше, ставаше тих и нервен, за да се качи отново до параноичната истерия. Войникът изглеждаше естествен, истински, момичето - истерична малка пубертетка. Костюмите бяха кичозни и шарени. Осигурени са от гардероб "Мухоморка", Боян-Х. Анимацията беше най-жизненият и позитивен елемент. Но дори яркотата на багрите в този контекст ми напомни страшното лице на войната. Особено убийството, загатващо жесток оптимизъм. Чуваше се и пънк-електронен ремикс на Лили Иванова. Насилието поражда насилие. Любовта може ли да победи?! Наистина в тази пиеса пречистването на любовта беше направо очистване. "Бог е любов", казва героинята Катя и спестява страданията на нелюбимия си любовник, като му пръска черепа. Въпреки зверските мотиви зад мъглата прозираше нежност, поетична душевност, скрита зад вулгарността и ужаса.

Промяната е направила звученето на текста парадоксално подходящо за балканските нрави. Авторът стига докрай с използването на директни внушения в тази посока. Нахлуващите ирландски войници в Англия от оригинала, тук са заменени с македонци. И двете представи са абсурдни. Въпреки радикализма си чувството, което провокира в мен "Взрив", беше антивоенно. Все едно ми казваше: "събуди се, виж, можеш ли да си щастлива при такива кошмари…" В пиесата са поставени хипотетично, чрез гротескна игра, ужасни антиутопични ситуации. Макар и абсурдна, пиесата е актуална. Замислих се и за вечно противопоставящите се принципи: този на пацифизма и този на бунта, на съпротивлението. Нищо, никоя идея не опрявдава войната, но е невъзможно да бъде оправдано и потисничеството. Наистина глупав е светът на хората. Има едно нещо обаче - всеки един човек, независимо колко е революционно отдаден, дълбоко в себе си предпочита живота. Докато не бъде превзет от злото, което присъства от памтивека наоколо.

Ще завърша с цитат от песен на английската група CLASH: "когато нахлуят през вратата ти, как ще излезеш? С ръце над главата или върху спусъка на твоя пистолет?!"

Българската литература

© 2001 Литературен форум