Литературен форум  

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Всеки успял човек е рискувал

С бизнесмена Юлиан Захариев разговаря Роберт Леви

 

Юлиан Захариев е син на известен литературен критик. Но по-същественото за него е, че на 27 години той беше представен по телевизията като един от най-проспериращите млади бизнесмени. Притежател е на голяма книгоразпространителска фирма, на Интернет-агенция, дялово участие в издателски бизнес и т. н. Повечето хора обаче не забелязват положения труд, инициативността или това, че попътно Юли успя да завърши висше образование, докато още развиваше фирмата си, а това, че притежава четири коли или че всяка година пътува на Запад.

За вижданията на един от "новите българи" (по аналогия с перестроечния термин "нови руснаци") разговаряхме на чаша кафе в едно от кафенетата на площад "Славейков", където е съсредоточена по-голямата част от бизнеса на Юлиан.

 

Юлиан Захариев- Юли, няма да те питам как се печели така, че на 27 години да имаш четири коли. Кажи в колко области е бизнесът ти?

- Занимавам се с книгоиздаване и книгоразпространение - това ми е основно перо от бизнеса. От друга страна, напоследък съм се ориентирал към софтуера - внасям софтуер, разпространявам софтуер; ориентирах се към Интернет, в момента притежавам една от най-големите доста добри фирми за провайдърски услуги - "Нетел". В общи линии това са по-главните неща, с които се занимавам.

- Ти завърши културология, но не ми се струва, че това образование ти помага особено в бизнеса...

- Да, в момента в България нещата стоят така, малко са хората, които работят по специалността, която са завършили. Човек трябва още преди да завърши да се е ориентирал; когато завърши образованието си, да влезе във фирма, която е развил. Това образование помага все пак за една широка обща култура и за собствено удовлетворение. А бизнесът си е бизнес. Сега мисля да завърша още едно образование.

- Една от легендите гласи, че бизнесът отнема цялото свободно време, не ти оставя възможности за култура, за развитие. Трябва непрекъснато да си (едва ли не 25 часа в денонощието) на работа.

- Това е отначало. Но когато изградиш една система, ти се издигаш над нея. Тогава вече ти денонощно си нащрек, но имаш време. Всеки един час ти е запълнен на 10%, а 90% можеш да се занимаваш с каквото искаш. Просто от тебе се изисква да си нащрек и не пречи на образованието. Според мен всеки, докато му тече образованието, трябва да се занимава и с бизнес, защото това е практическата страна на това, което учиш, и човек трябва да е подготвен и към житейските надмогвания.

- Когато по телевизията те попитаха защо не си напуснал България, ти обяви, че не си луд. Би ли обяснил защо?

- Напоследък ходих в Съединените щати, в Западна Европа - Германия, Австрия, Холандия. Наблюденията ми са, че в момента от България по-хубаво място няма. Още повече, че аз съм българин. И според мене всеки човек най-добре се чувства в родината си, където е израсъл, където е свикнал и където би могъл най-лесно да просперира. В момента един млад човек в Америка, да кажем, не би могъл да направи нищо. Би могъл да го направи, но резултатите ще се проявят след 10-20 години, когато той вече няма да е млад човек. А в България, ако, разбира се, имаш интуиция и усет, този етап на благоденствие е след една-две години. Ти все още ще бъдеш млад проспериращ човек. Поне аз така си мисля.

- Добре, на какво се дължи това? Нали Америка винаги е била страната на неограничените възможности...

- Е да, била е едно време. Но в момента Америка е една голяма държава с мощен апарат, с бюрокрация, с всякакви институции. Когато отидеш в Америка, каквото и да стане, ти се чувстваш като една прашинка в механизма на цялата система и тя може да те премаже като нищо. Ти се чувстваш направо малоценен на фона на целия им апарат. Докато в България, каквото и да стане, ние сме малка държава и никога проблемът ти няма да е толкова голям, колкото в Щатите. Тук винаги можеш да станеш име за много по-кратко време. Много по-лесно се успява в България. Докато в Щатите както и да развиеш бизнеса си, може никой да не научи за теб на фона на всички останали. Просто в Щатите всички са някак под един капак - всички изкарват еднакво пари, всички ходят по едно и също време на работа, всички губят по два-три часа на ден в колата; те просто живеят като машини, губи се смисълът на живота.

- Веднъж ти в приятелски разговор сподели, че в Щатите няма издател без лимузина, докато българските издатели трудно свързват двата края. Големината на пазара ли е проблема?

- Големината на пазара е най-основният фактор. Но не по-малък фактор е и това, че в България последното нещо, за което на хората им стигат парите, са книгите. Парите едва стигат понякога за прехрана на семейството и тогава книгата се явява недостижим лукс. Това също е много важен фактор в България. А в Щатите и в Западна Европа книгите са по-скъпи - една книга е 20-30 долара. В България книгите са пет-десет долара. Освен това в по-големи държави - по-големи тиражи. У нас е пълно на пазара с малки издателства, дори работещи на фамилна основа - бащи, синове, дъщери (Бащата на Юлиан е собственик на точно такова издателство - "Стрелец"), които издават една книга в тираж 500-1000 бройки и се мъчат с неистови усилия да я разпространят, което, общо взето, не е бизнес, а е борба за оцеляване. Това затормозява пазара, затова хората ги е страх да издават спорни заглавия, заглавия, които не са касови и от които мислят, че няма да спечелят; непрекъснато има един страх от фалит.

- Добре, но ние винаги сме се гордели с това, че сме четяща нация...

- Да, четяща нация сме. Но ходим да четем по библиотеките. Повечето хора ходят по библиотеките и четат. Ако трябва да купят всички книги, които са прочели, не биха били толкова четящи.

- Някакъв изход от ситуацията?

- Има. Всичко върви към добро, повишава се стандартът. Постепенно като влезем в Европа и всичко ще ни стане като на всички. Дори да не вярваме.

- По последни данни една много голяма част от търговията дори на дребно в т. ч. и търговията с книги в Америка става онлайн. Как го виждаш това в България в скоро време?

- Ами както навсякъде, така и в България ще навлезе, но все още не би успяла една книжарница онлайн, защото днес не всеки човек има компютър, а тези, които имат, се занимават предимно с игри, играят игрички на компютъра или в краен случай правят нещо по специализираната им работа - бази данни и разни други неща. А тези, които ползват Интернет, търсят разни други сайтове. Затова са малко хората, които ще влязат, ще търсят в Интернет и ще си поръчват онлайн в България. А още нямаме и кредитни карти, а без тях много трудно се осъществява онлайн бизнеса. Но ще стане. До пет-шест години ще стане.

- Сравнително скоро разговарях с мои приятели, които твърдяха, че бъдещето например на литературната периодика е онлайн.

- Бъдещето на всичко е онлайн, но след време. Може би дори хранителните стоки ще бъдат онлайн, но в момента това не е най-доброто решение за България.

- Ти си в няколко организации за борбата с пиратството в софтуера. Не мислиш ли, че ако се легализира целият софтуер в България, то почти няма да остане студент с компютър?

- Да, това е проблемът. Цените на софтуера, а и на музиката и на филмите не би трябвало да са като за европееца, защото има разлика в стандарта. Би трябвало да се прецени колко пъти нашата работна заплата е по-ниска от тази на американеца или европееца и толкова пъти цената на един интелектуален продукт да се намали за българина. Да се направи такъв компромис. И колкото повече българинът влиза в Европа, толкова цената да се вдига и да става европейска. Тогава ще е справедливо. Но не би трябвало например една скъпа програма, например Архикад, или някои други програми да струват 9 000 марки, защото 9 000 марки българинът изкарва за години напред. Дори да няма семейство, той трябва да работи три години, за да си купи тази програма. Което е немислимо. Трябва да се измисли нещо.

- Как ще коментираш това, че когато стартира програмата за легализиране на софтуера, на чехите например бяха дадени много по-ниски цени и много по-дълъг гратисен период, отколкото на нас?

- Чехите винаги са били по-прикоткани от нас. Преди нас влязоха в НАТО, преди нас ще влязат в ЕС. Но мисля, че със стартирането на преговорите и при нас може да очакваме нещо подобно. Ще видим. Би трябвало.

- Какъв съвет би дал на един млад човек - независимо дали е студент, току-що завършил, или без образование? В момента да теглиш кредит при тези убийствени лихви не е много сигурно.

- Не знам и кой ще му даде кредит. А лихвата, ако имаш сериозен бизнес, не е толкова голяма. Когато тегли кредит с 14% лихва, трябва да е сигурен какво прави. Ако това, което прави е наистина печеливш бизнес, с който той ще се занимава занапред в дългосрочна перспектива, да изтегли кредит. Но е трудно, не е като в добре развитите кредитни държави, като в Америка, където можеш да получиш колкото искаш... Нямаме кредитни карти, дебитните едва навлизат... Трудно ще може. Трябва да се огледа с какво разполага, да го събере и по възможно най-добър начин да го инвестира. И така се успява, не е нужно да взима кредит, за да успее. Усет трябва.

- Значи спасението е да рискуваш?

- Всеки успял човек е рискувал по някое време. Който не рискува, не знае цената на парите, рано или късно потъва.

- Ти много пъти си говорил за спонсорство. Изгодно ли е в момента в България да спонсорираш културата?

- Трябва вече да се мисли в тази насока. Може би от тази година ще дойдат по-добри времена за нашата култура. Вече има частни кина, театри, книжарници. Е, повечето книжарници в момента са предимно за канцелария, консумативи, но вече започват да се появяват големи, двуетажни книжарници за литература. Това е окуражително. Културата не е само да се финансира, може и пари да се изкарат, стига човек да има усет.

- В края на краищата ще се превърнем ли в страна на средния бизнес?

- Ще се превърнем! Ние сме били винаги добра държава, развиваща се. Време е вече да излезем от последния половин век застой. Пак ще станем нормална държава. И всички, които сега се занимават с дребен бизнес, ще прескочат в средния, за да стане държавата ни просперираща.

Българската литература

© 2001 Литературен форум