Литературен форум  

Брой 21 (462), 23.05. - 04.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

За нас е невъзможен американският път

Със Золтан Рокенбауер, министър на националното културно наследство на Република Унгария, разговаря Милена Димова

 

- Г-н Рокенбауер, по какви механизми се финансира културата в Унгария след демократичните промени, в условията на пазарна икономика?

- Всичко е променено и максимално свободно. Според мен, най-важната задача на културната ни политика днес е да намери онези пунктове, които държавата трябва и за в бъдеще да подпомага финансово, от които тя не бива да се отдръпва. А от друга страна сме длъжни да поканим частния капитал в областта на културата. В днешната ситуация, в условията на демокрация, начинът на финансиране засяга и трето явление. Това е глобализацията. Ако подчиним напълно културата на търговията, то националната й унгарска специфика ще изчезне. Защото пазарът на нашата култура е много малък. Затова държавата трябва да има готовност и възможности да защити изкуството от пазара. В същото време трябва да привлече пазара в помощ на културата. Убеден съм, че същите проблеми съществуват и в България.

- Как се постига балансът между държавно и частно финансиране на културни институти и проекти?

- Смятам, че в Унгария намерихме оптималния модел за това. Националните институти – т.е. институтите на цялата нация – Националния музей, Националната филхармония, Националната библиотека, Националната галерия са на издръжка на държавния бюджет. Това обаче, не означава, че те нямат право на стопанска инициатива по законите на пазарната икономика, че нямат свободата да печелят от различни дейности. Работата на правителството е да направи така, че пазарните условия да бъдат благоприятни за частната дейност на националните културни институти. Но основната задача на държавата е да осигурява бюджета им. По отношение на общинските структури нещата стоят малко по-различно. От една страна, те се финансират от самоуправлението на кметствата, от друга – получават държавни субсидии. А от трета могат да получат пари за различни проекти чрез конкурси. Много институти формират бюджета си от фондации, но и те могат да участват в държавните конкурси. Най-важното у нас е, че когато държавата дава пари, тя изисква институтът да си подсигури средства и от другаде. Това е категорично условие. Има естествено и други продукти на културата, които не получават средства от държавния бюджет или конкурси, но виреят, защото пазарната икономика създава условия. Това е извънредно сложна система. Използват се централното разпределение на средствата и условията на пазара.

- Използвахте ли нечий чужд опит в създаването на тази система?

- Общо взето, така стоят нещата в Западна Европа. Искаме да запазим същия модел и в Унгария. Смятам, че за нас е невъзможен американският път, където няма централно държавно подпомагане, а всичко зависи от частната инициатива, от пазара. Но за нас е неприемлив и старият социалистически начин, когато само държавата осигуряваше средствата за култура.

Българската литература

© 2001 Литературен форум