Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Рейнол Васкуес

Седем български поетеси

 

След втората половина на 19 век Христо Ботев се превръща в създател на българската поезия с едва 30 стихотворения. По-късно към неговото име се присъединяват Пенчо Славейков и Иван Вазов. Пейо Яворов, трагична фигура в историята на българската литература, въвежда символизма в поезията и така обновява българската литература от 20 век, която напуска националната образност и се присъединява към големите традиции на европейската литература. Към 1930г. Атанас Далчев, личност, повлияна силно от българските символисти, се насочва към други хоризонти. С неговата поетика на предметите предлага точно определен свят в поезията, свят, който го превръща в първия съвременен, универсален български поет.

По времето на Далчев творят Елисавета Багряна и Дора Габе – първите поетеси, прокарали си път в българската литература, която дотогава е била изцяло мъжки свят. От двете, Багряна е тази, която успява да покори почти цяла Европа. Няколко години по-късно името на Блага Димитрова, поетеса и повествователка, се нарежда до тези на Елисавета Багряна и Дора Габе. Нейното творчество, което започва от периода на социалистическия режим поема по нови пътища след идването на демокрацията. Димитрова заменя литературата с дейността си като основател на СДС, първото голямо политическо движение, което възниква след падането на социализма.

Идването на демокрацията в България прави съществени промени в облика на българската литература и задължава авторите, заради старата система, да променят биографиите си и да преработят стила си на автори, потиснати от социализма. По времето на изборите за нов президент на Съюза на българските писатели през 1999г. новият представител посочва, че 1800 автори са прекалено много за страна с 8 милиона души население. Бюрокрацията и жестокият контрол на издателствата по време на социализма правят невъзможно издаването на независими книги, факт, който е премахнат от демокрацията. След идването на власт на демокрацията участието на жените се увеличава.

Настоящият подбор включва 7 поетеси, чиито стилове и теми са съвършено различни, но това, което свързва поетичните им текстове, е, че са писани по времето на зараждащата се демокрация. Изключение правят първите текстове на Рада Панчовска и Виолета Бончева, които са публикувани по времето на социализма.

В поемите се усеща не само женският усет, а зовът на поетеси от една далечна страна, чиято литература е почти непозната в Мексико. Различно звучене, техника и стремеж – като се започне от Рада Панчовска – една от най-познатите поетеси и се стигне до Мария Стаменова и Диляна Ангелова, които са едва в началото на поетическата си дейност.

Поезията на този език, говорещ се от толкова малко хора е опозната в превод (който винаги е частично изменен) и достига до Мексико, за да се срещне с нови читатели.

 

Това е текстът с който съставителят на антологията "Alforja" Рейнол Васкуес представя българската поезия. В сборника са свключени Рада Панчовска, Радка Шидерска, Виолета Бончева, Марияна Фъркова, Мирела Иванова, Мария Стамова, Илияна Ангелова.

Превод от испански: Биляна и Мирослава Тупавичарови

Българската литература

© 2001 Литературен форум