Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 Искра Траянова

Художнички от балканските страни

Изложба "Мечтата на моя живот"

 

Aна Стойкович, Македония - "Храна за принцеси"Създаването на "Биенале на съвременните визуални изкуства на жени-художнички от балканските страни" разкрива амбициите на кураторския екип да създаде трайна и престижна форма на организация, предоставяща благоприятни условия и адекватна работна среда за равноправното творческо участие на художничките от балканския регион, работещи в сферата на експериментите и новаторските подходи в съвременното изкуство.

Първото издание на биеналето стартира с изложбата "Мечтата на моя живот", която се откри в залите на НХГ. В проекта са ангажирани по две художнички от България /Елена Панайотова, Моника Роменска/, Македония /Ана Стойкович, Моника Мотеска/, Румъния /Аурора Дедиу, Мирела Даучеану/ и Югославия /Йелица Радованович, Мария Вауда/. Отправената провокация към тях се състои в експеримента да работят по зададени пет подтеми и в определена медия, респективно обекти, видеотворби и инсталации. "Забавлявай се", "Шумовете на къщата", "Кухнята-семеен архив на мечтите", "Добри момичета/Лоши момичета", "Цветна градина" са препратките към интерпретацията на общата тематична рамка на "мечтата" в различните й аспекти: лично, интуитивно, емоционално, провокативно и социално. Изложбата е мислена като сбор от лични истории на пребиваването в полето на мечтите. Мечтите са онази реалност, която се твори от желанията. Авторките, обаче не предлагат ирационални импулси за отстояването на някакви права срещу мнима дискриминация или войнстващи емоционални жестове за власт, а по-скоро синтезирани интерпретативни конструкции на представата си за "дома", като свято пространство, като сакрално място на символичната инвестиция на сбъдването на онези копнежи, които определят живота ни. Индивидуалната територия на "дома" е онова въображаемо, магическо огледало, чрез което можем да се приемем такива каквито сме, да видим и другата страна, да направим чуждото и странното да изглежда близко или поне разбираемо, да го фамилизираме, чрез готовността да го споделим и съпреживеем.

Йелица Радованович, Югославия - Без заглавиеИма определена метафора на цялото начинание, в което сме ангажирани. То пряко или косвено засяга въпроса за нашето битие-в-света. Голямата ценност на мечтата е възможността да си представим настоящето и/или бъдещето по-друг, по-различен начин. Мечтата е основание за надежда, за очакване, за сбъдване. В контекста на днешните предизвикателства, въвеждането на визията за Балканите, като споделен бъдещ дом, би могла в най-голяма степен да спомогне за реинтеграцията на съвременните балкански култури, запазващи както богатото разнообразие на собствените си постижения, така също и освобождаващи се от прекомерната натовареност на твърде спекулативно политизираната им същност.

Това, което определя целта на проекта, е усилието да се визуализира образът на мечтата, като културен феномен, с присъщите му патетики, страсти и сюжети, които културите на Балканите по много особен начин монументализират и излъчват. Тъкмо около случването и преживяването на ценностния прочит на темата на изложбата се създаде специфична дискурсивна зона, в която се състоя срещата на различните истини - за традиционните представи и носталгично-митологичните нагласи, както и за реално преодолимите граници между нас. Конкретното художествено действие породи изключително комуникативна рефлексия. Интерпретативният импулс надви над чистото любопитство към информацията. Изграденото поле от автономни значения, конкретните аналогии и интелектуалните конструкции в самите работи се приплъзват буквално с инсценираното пространство на позната ежедневна битийност, което даде на работите на художничките шанса да се превърнат в "контекст" на самите себе си. Нещата привидно се "объркват", преплитат, усложняват, остават открити за тълкувания, превръщат се в игра, в автобиографичност. Изложбата, която предпостави култивирането на диалогична ситуация, разчита изцяло на силния прочит. Художничките се придвижват свободно сред цял спектър от различни аргументации и алтернативни стратегии, като всяка една при това развива и собствени стандарти. Очевидната флуидност и отвореност на нагласите оставят своя отпечатък и върху специфичните подходи към конкретната проблематика. На места те са носталгично-романтични, но преобладаващи се оказват онези, които регистрират висока степен на прагматичност и критичност.

Всяка мечта е изградена от условности. Всяка една е отделна малка вселена. Въпреки че в изложбата мечтите са обединени, това не отнема голямото им разнообразие, различната им насоченост, различното им преживяване и различното им овладяване. Ние се срещаме тук с открити намерения да споделим това, което е от общ интерес. Все пак не бива да забравяме, че става дума за една прагматична конструкция, перспектива, която трябва да се развива чрез изказването на множество индивидуални проекти, на различията. В този смисъл изложбата е реалната възможност да отдадем дължимото на уникалната различност на "Другия" и едновременно с това на съизмеримостта на "Другия" с нас.

Елена Панайотова - "Шумоленето на непристигналите писма" Аурора Дедиу и Мария Вауда - общ изглед от изложбата Мирела Даучеану, Румъния - Без заглавие

(в книжното издание има повече произведения, но черно-бели)

Българската литература

© 2001 Литературен форум