На прощаване 1
И очите ми ще се мятат безумно из своите
орбити -
като очи на слепец.
И ръцете ми ще се кършат – подобно
ръцете на
луд
И думите ще загубят яснотата на своите
форми –
като мучене на ням.
И светът ще приижда - метаморфен, подобно
на
прилив.
Когато си тръгнеш.
На прощаване 2
Русите косъмчета по билото на корема
които могат да бъдат видени
само сутрин
под определен ъгъл спрямо слънцето
възвишението в падината на пъпа
което може да бъде намерено
само от пръсти
разсеяно търсещи друго
... шибания, шибан шибан начин
по който се чувствам
сутрин,
след като съм те зърнал
вечер
и съм те сънувал
нощем.
Любовна
ОБИЧАМ ГРАДА
ЗАЩОТО СТАНАХ ШОФЬОР
НО ВСЕ ОЩЕ ИМАМ
НЕЗАКЪРНЕЛИ ВЪЗПРИЯТИЯ НА ПЕШЕХОДЕЦ
ПРЕДПОЛАГАМ ТОВА Е
ЕДНА ОТ ТАЙНИТЕ НА ЛЮБОВТА
ДА ВЪЗПРИЕМАШ ГРАДА
КАТО ЖИВОТНО БАВНО И УЯЗВИМО
А ДА ГО ВИЖДАШ
КАТО ЖИВОТНО ТЕЖКО И ПРОФУЧАВАЩО
СЕГА НАПРИМЕР СЪМ
НА СВЕТОФАРА
И ЕТО ПО НАВИК ГЛЕДАМ
КЪМ МАЛКИТЕ СВЕТЕЩИ ЧОВЕЧЕТА
КОИТО РЕГУЛИРАТ
ДВИЖЕНИЯТА НА ПЕШЕХОДЦИТЕ
ПРЕКОДИРАМ
“ЧЕРВЕНО – ЗНАЧИ МОГА ДА МИНА”
ТАКА АЗ ВЗЕМАМ РЕШЕНИЕ
ЕДНОВРЕМЕННО ГРЕШНО И ВЯРНО
ПОНЕЖЕ НЕ СЪМ ВИДЯЛ
ИЗРИЧЕН ЗНАК “ПРЕМИНИ”
И ЗНАЧИ АЗ ОБИЧАМ ЖИВОТА ЗАЩОТО СЪМ
КОМАРДЖИЯ
ЗАЛАГАМ ВИНАГИ НА ЧЕРВЕНО
НО ЛОВКО ИЗБЯГВАМ ОПАСНОСТТА
ДА БЛЪСНА НЯКОГО ПОД МОЯТА КАТЕГОРИЯ
НО ВИЖТЕ: СЛЕД СВЕТОФАРА
АЗ ПЪТУВАМ И ГЛЕДАМ ГРАДА
В НЕГОВАТА ПРОТЯЖНОСТ И КАРТОГРАФИЯ
С ПЕРИФЕРНОТО ЗРЕНИЕ АЗ ВЪЗПРИЕМАМ
СВЕТЛИНИ СГРАДИ ПЕШЕХОДЦИ И ПАРКОВЕ
ЛИПСВАТ ОБАЧЕ ДОСАДНИ
ОГРАНИЧАВАЩИ ВЪОБРАЖЕНИЕТО
ДЕТАЙЛИ И ОРНАМЕНТИ
НО АЗ ВСЕ ОЩЕ МИСЛЯ ГРАДА
КАТО НЯКАКЪВ ТАМ ПЕШЕХОДЕЦ
ЗАТОВА МОЕТО ЦЕНТРАЛНО ЗРЕНИЕ
ФИКСИРА ОСЕВАТА ЛИНИЯ
НО ЕДИНСТВЕНО КАТО МАРШРУТ
ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ПРЕМИНА
ЗА ДА СЕ ТРЕСНА В НЕЯСНИЯ ИНДИВИД
КОЙТО В МОМЕНТА ЗА МЕН
Е ПРОСТО ЧИФТ ЧЕРВЕНИ ФАРОВЕ
Подводничарска песен
"Като подводница дъното търся
и не подавам дори позивни"
А. и Б. Стругацки
Животът ме облита на ята от птици-кос
(в ятата има нещо механично)
желаят те, разбира се очите ми
очите те навярно възприемат
като зърна налети с плодов сок
жертвопринесени грижливо пред олтара
на тяхната природна неизбежност
но няма да ги дам
(очите аз навярно възприемам твърде
лично)
като придънна риба ще се скрия в тинята
като летящ обект ще се неидентифицирам
ще се обвия с одеяло
от сиво-синьо силово поле
очите са ми нужни
единствено те правят да се случва
болезнения безоргазмен онанизъм
от тихото ми съзерцание
по бледите сигнални светлинки
от островите на реалността.
