Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ивета Данаилова

 

Гост

На Светлин

Пристигна точно с първите самотни капки
на парещия дъжд, облял стъклото.
Покани ме навън –
във лятото
сред топли локви
и късчета разплискана дъга.
Поех ръката ти и...
ти повярвах.
Чадърът ни поведе – като лодка,
заплувал по снишеното небе.

Пристигна точно в оня миг,
когато
след дългата въздишка тишината е болезнена,
когато мислите са проснати да съхнат,
а слънцето се крие на инат.
Пристигна и ме взе със себе си.
Тогава стаята въздъхна облекчено.

И без значение – къде!
Най-важното е –
беше ти.



Неочаквано

Тези улици! Толкова мои.
Облепени с афиши. И сенки.
Пожълтели от дълго прелистване.
Спрели,
да починат от прашното спускане.
Тези улици...
Целите в рани. И в глухарчета.
Толкова мои.
Преизпълнени с обич и спомени.
И със стъпки на стари приятели.
Тези улици! Пълни със вятър.
И с морето са пълни.
Извират.
Светофари сияят учудено.
Писък нервен на гуми. Без сблъсък.
Във асфалта попива тревогата.
Топлотата е в техните вени.
И тогава! –
към мен се завръщат адреси забравени.
Неочаквано –
като стъпки, дошли си без време.



Точка на пречупване

Денят ми шеметно сърфира
по гребена на стръмния си ритъм.
Солени пръски във косите си намирам
и върху устните си, уморени и пресъхнали.
Но някак си в зелените й пръсти –
на стръмната вълна със сини сенки –
се чувствам гъвкава, гореща силна
и толкова изпълнена със смисъл.
И толкова подпалена и луда
от свежия потоп на светлината.
Побърква сетивата ми андреналинът
и освободен, във вените се втурва.
Тогава тишината е безсилна
и музика са съскащите капки.
И някъде във глъбините се откриваш –
вглъбен, спокоен и изначален.

Българската литература

© 2001 Литературен форум