Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иглика Донисиева

 

***

Ръката ти
проучва моята:
помниш ли? – и потръпва
от електричеството
на отговорите ми:
че нищо не е забравено


път

най-твърдата ми стъпка хруска
между зъбите на пясъка

не си където отивам
в морето не можеш да се скриеш


***

Слънцето подкарва стадата на вълните
морето се прибира в черупките си
оставени му по брега от вчерашните
миди и охлюви
то чува как прииждат гласовете им
и просвирват в тръпните му пори
но като понечи да възпее лятото
разбира че е всъщност тяхното мълчание
и се устремява към скалите
сраснали от чакане
да им носят ехо в човките си чайките

морето знае за това което търсиш
ще трябва да разровиш пясъка
ще видиш
как се дава спомен
как се вика тяло
и как се учи да говори


бащата, мария

докато го няма не потърси
и дали наистина го няма може ли да каже
щом не го познава липса ли е болка ли е
лице ли е намерила не неговото собственото гони

и докато го няма много майки
просънува подържа в очите си
пипаше ги с думи и ръце
майки майки като пеперуди
крилата им ръцете им допреш ли
прашецът шарения ореол над пазвите опадва

ето я последната заспала залепнала
за ствола неразличима най-далечната
колкото калта под ноктите
с излинели цветове от недокосване

само удара на нейните крила ще може
да разбие вроговения пашкул на какавидата


***

разголени
едно през друго
дърво и слънце

върху керемида
кацнал лист
жълтее

Българската литература

© 2001 Литературен форум