Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кристине Буста

 

Австрийската поетеса Кристине Буста е родена на 23 април 1915 г. във Виена. Умира на 3 декември 1987 г. в родния си град. Произхожда от бедно семейство. По финансови причини е принудена да прекъсне следването си по английска и немска филология. Буста работи като частна учителка, преводачка и библиотекарка. От 1950 г. тя започва да издава поредица от значими стихосбирки: “Дъждовното дърво” (1951), “Лампа и делфин” (1955 г.), “Плевнята на птиците” (1958 г.), “Солни градини” (1975 г.), “Другата овца” (разкази, 1959 г.).

Някои я считат за поетеса, възпяваща Бога и обичта към ближния. Кристине Буста успява да постигне желания от всеки поет синтез – дълбочина на мисълта, експресивност на сетивното и лаконичност. Интересни са инвенциите на поетесата. Представените стихове са от посмъртната й стихосбирка “Дъхът на думата” (1995 г.). Те показват силния й стремеж към опростяване на изказа и краткословна форма на поетичната рефлексия. Дотам кратка, сякаш е надпис върху камък: ”Този, който пише върху камъни,/става пестелив с буквите”. В лаконичността на Кристине Буста на преден план излиза рационалното, а емоцията е охладена, точно премерена. Умозрителността и ударността са основен белег на нейната лирика. Повечето от миниатюрите са шокиращи, провокиращи и сякаш се забиват в съзнанието. Може би в това е тяхната най-голяма сила.

И. В.

Остави да почине
моето безпокойство

в люлката на твоя дъх,
за да оздравея
от треската на живота.


По решението на бога
АЗ СЪМ липсващото ребро на Адам,
което се признава към целостта на
мъжа,
за да не е той сам.
Да бъдеш жена е една неутешима утеха.


Целувка

Без следа са бузата и устата
само пепелта в сърцата
свети като коледен сняг.


Лишеност

Нямах нищо освен моята дума.
Тя имаше нужда да живее от твоята.
Сега ми остана само мълчанието.


Действителността
и сънят
са нашите дойки.
От техните никога незапечатани гърди
ние пием неутолимата жажда,
която ни държи живи.


О, вие камъни,
твърдо ястие
от първата кухня на Бога.
Все още храните мъдреците.
Но хората се нуждаят
от смилаем хляб.


О, вие бдителни огледала,
сте винаги достъпни.
Но ние
сме отхвърлени
неоткриваеми
погребани
във вас.


Моето кредо
Единственият кредит,
който невинно ни се разрешава
в този свят
е да обичаме.

Но на колко ли
останах длъжница?


Ако го нямаше мълчанието
на любовта
щяхме завинаги
да останем един за друг
недоизказани.



Съчинение и гравиран надпис
Разточителни сме върху листа.
Този, който пише върху камъни,
става пестелив с буквите.


Звездни картини

Под моя балкон
имам едно зелено небе,
в което посред бял ден
изгряват звездите:

листо-звезда след листо-звезда
на дивия магарешки бодил.


Вкаменена

Не струва вече
да повдигаш клепачи.
Всичко е станало паралелно –
вежди и уста
и Вън и Вътре.
Траурът всичко изглади.
Хоризонтите са празни.


На моите приятели

с благодарност приживе

През последните си години
направих облог със смъртта.
Предложих за залог живота си.
Ще победя! Дори и ако загубя!


Когато се отвори клетката

Първо освобождаваш птиците,
те се разтварят в синева.
От техните отдалечени гласове
пламва надгробния надпис на шумата.

Тогава започваш да примамваш вятъра,
но той вее, където поиска и остава
за малко като загнезден дъх в решетката.

Накрая счупваш мрежата и пръчките
и те неописуемо изчезват в светлина
и животът ти се стопява
в буква от трева.

Преведе от немски: Ирина Велева

Българската литература

© 2001 Литературен форум