Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Книги

Ролан Барт и фотографията

 

Ролан Барт. "Camera Lucida. Записка за фотографията". Издателска група "Агата-А". С., 2001Това е последната книга на Ролан Барт - един от основателите на Центъра за изучаване на масовите комуникации, ръководител на катедрата по литературна семиотика в Колеж дьо Франс. Барт е сред френските литературни критици и семиотици, донесли славата на френската структуралистчна школа. Автор на "Нулева степен на писмото" /1953/, "Митологии" /957/, "Критика и истина" /1966/, "Империята на знаците" /1970/, "Сад, Фурие и Лайола" /1971/ ...

"Camera Lucida. Записка за фотографията" не е предназначена само за тесен кръг специалисти. Тя е книга, която може да се чете с еднакво /предполагам/ наслаждение както от изследователи или студенти, така и от хора, които просто харесват хубавата книга.

А фотографията - това е нещо друго.

"Стори ми се, че различавам някаква връзка(възел) между Фотографията, Лудостта и нещо, чието име не знаех. Отначало го нарекох любовна мъка. Всъщност не бях ли влюбен във Фелиневия автомат? Не се ли влюбва човек в някои снимки?" - пише Барт.

Всъщност "Camera Lucida. Записка за фотографията" е написана много човешки, някак по-различна е от останалите книги на Барт.

"Стара къща, сенчест двор, керемиди, изронени арабски орнаменти, приседнал до стената човек, пуста улица, средиземноморско дърво (Алхамбра на Чарлс Клифърд): тази стара снимка (1854 г.) ме досяга - просто ми се иска да живея там. Това желание достига дълбоко в мен по неосъзнавани корени. Топлият климат? Средиземноморски мит, Аполонов дух? Изоставеност? Усамотеност? Анонимност? Благородство?"

Фотография и снимки. Знаци и двойственост. Фотограф и фотографиран. От едната страна на снимката и от другата.

"Щом една снимка ми харесва, щом ме вълнува, се задържам при нея. Какво правя през времето, когато оставам там? Гледам я, изследвам я, сякаш искам да знам повече за нещото или за човека, които показва."

"Camera Lucida. Записка за фотографията" е включена в престижната поредица "Punctum" на издателство "Агата -А".

 

 Мария Станкова.
Мария Станкова. "Каталог на душите По". ИК "Стигмати". 2001

"Жълтия: Живея в държава, която се нарича Черна Дупка. Тя се намира някъде на сушата, защото във водата няма дупки, мамка му. В тази страна всички са прилепи. Висят си с главите надолу, нищо не виждат, не чуват, движат се само когато са гладни и се зариват със собствените си изпражнения, защото няма начин да не го направиш, когато задникът ти е на мястото на главата. Как ги мразя!"

Най-новата книга на Мария Станкова. Роман.

Особена книга. Което означава - хубава книга. Забързаният ритъм, сякаш пътем са вкарани много неща в нея. Мимоходом, сякаш са забелязани много неща, като картини, които просто влизат вътре.

"Много е трудно началото. Искам да разкажа тази история без думи, само цветове, аромати и жестове. Като древен театър. Като нещо преди Бог, преди словото, преди съзнанието."

Много цветове. Много картини. И забързани, забързани думи. А това означава - хубава книга...

Сп.
Сп. "Лик". Бр.5/2001

"Младата литература на Германия". Родена върху отломките на Берлинската стена, тази литература решително обръща гръб на миналото и историята. И се посвещава на новата действителност на обединена Германия. Имена като Инго Шулце, Зафер Сеначок, Якоб Аржуни, Емине Севги Йоздамар, Кристоф Патерс, Михаел Кумпфмюлер..."Почти всички от тези млади автори са се научили също да избягват онова, което често създаваше международна известност на техните предшественици - прословутата "германска тежест". Те владеят изкуството да разказват истории" - пише сп. "Магазин литерер".

В новия брой на сп. "Лик" продължава представянето "Шотландски автори в България". Поводът е литературният фестивал, който ще се проведе от 3 до 6 октомври в София. А поканените да участват - гостуват преди това на страниците на сп. "Лик". И стихове на Лиз Локхед.

"Ода за истинските неща". Мащабен дебют за настоящето и бъдещето на европейското кино се развива в медиите и институциите на Стария континент. Лив Улман и "Ода за истинските филми"...

И още - "Музиката на тишината". Най-големите музиканти, изпадайки в депресия, често намират убежище в тъмата на мълчанието. Хоровиц, Рихтер, Гулд...

Борис Виан.
Борис Виан. "Мъртвите имат еднаква кожа". Фама. 2001

"Ще напиша роман, по-американски от американските" - зарича се през 1946 г. Борис Виан пред своя издател. За кратко време излизат четири творби с автор въображаемият Върнън Съливан, представен за чернокож писател от Ню Йорк. Мненията, разбира се, са полярни - от едната крайност в другата, от пълно заклеймяване до възторг. После - съпоставки с Чандлър, Хамет и Хенри Милър.

Критиците определят "Мъртвите имат еднаква кожа" /1947/ като типичен черен роман. И показва един по-различен Виан.

"Критици, вие сте говеда! Ако искате да говорите за себе си, изповядайте се пред публика и се запишете в Армията на спасението. Но оставете хората на мира и не ги занимавайте с вашите трансцедентни идеи, опитайте се да бъдете поне малко полезни. Хайде, ако обичате, проявете малко обективност. Крайно време е. Вие сте в опасност."

Пише Борис Виан в предговора на книгата на Върнън Съливан - "Мъртвите имат еднаква кожа".

Андрей Грачов.
Андрей Грачов. "Мафиотската демокрация". ИК "Албор". С., 2001

В изследването си "Мафиотската демокрация" Андрей Грачов, бивш съветник на Горбачов, следи отблизо протичащите в посткомунистическа Русия процеси. Той прави дисекция на "демокрацията" по време на Елциновото управление и установява, че сред плаващите пясъци на политическия живот никнат единствено болшевишки бодили. Там, където средната и дребната класа, които са на страната на действителната демокрация, съзнателно се унищожават и умишлено се поддържа атмосфера на "извънредно положение".

Тъмни политически сделки, разграбване на държавата от бившата и новата номенклатура, срастване на отделните власти и на мафиотските структури с тях, липсата на механизми за самозащита, подчинението на корумпиран бюрократичен апарат и демокрация - това са част от темите, които разглежда Андрей Грачов. И въпроси - по какъв път ще поеме в бъдеще Русия, какво правят някогашните дисиденти, дали още хвърля сянка "уродливият образ на Елциновата демокрация" - пита авторът.

Българската литература

© 2001 Литературен форум