Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Лизи Гайо

 

Смърт

Някой ден ще умра
и безсмислената война,
която ме направи герой
най-накрая ще укроти
моя порив.
Съвършеният лазур
ще замени надменната
прозрачност на моята кръв
и нявгашната тълпа,
която в моите очи би молила
за хляб и сол
всеки ден
ще се откаже изненадващо
от идеите си,
защото смъртта ще бъде лесна,
когато се изправиш лице в лице с
предизвикателството
и всеобщият призив
не ще възрази

Тогава ще се измъкна
от многото сенки,
от които съм заобиколен,
за да си обясня моето несъвършенство,
защото в същото време като се съглася
със Слънцето
законите на жизнената сила,
от която никнат бодлите в мен,
ще секнат
и частицата страдание,
която ме обременява,
която ми показва малко по малко
моята продължителна и бавна
смърт
защо постоянно
в мое присъствие
като последен отговор
ще получи смъртта ми

Превод от испански: Биляна и Мирослава Тупавичарови

Българската литература

© 2001 Литературен форум