Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Океани

 

На 23-ти декември 1969 година в Сан Диего, Калифорния, се ражда Едуард Стивънсън (Луис Стивънсън III). Не познава баща си (по-късно го търси из Щатите). Баба му Пърл е индианка и приготвя психотропно сладко от пейот (Pearl’s jam). Прекъснато образование. Търси работа по тихоокеанското крайбрежие (дивите западни щати Калифорния – Вашингтон): портиер, охрана на бензиностанция, на гробище... Пее в провинциална група "Бед Рейдио" в Сан Диего. Джек Айрънс от "Ред хот чили пепърс" (също от Сан Диего) го препоръчва за вокалист на Джеф Амънт от бившата "Мадър Лав Боун" от Сиатъл, тъй като фронтменът на групата Ендрю Ууд е починал от свръхдоза (вж. "Литературен форум", бр. 34, 9-15.ХI. 1999). Първото му участие с бъдещите "Пърл Джем" е във възпоменателния проект на Ендрю Ууд "Темпъл ъф дъ Дог" – пее дует с Крис Корнъл от "Саундгардън". Когато получава демозаписа на Амънт, е работил 3 денонощия без почивка като охрана на гробище – качва се на сърф (недоспал и в екстаз) и в главата му изникват изведнъж цели текстовете към музиката, а и няколко готови песни с текст и музика. Още в морска вода и пясък пуска диктофона и ги записва. Така възникват песните от първия албум на "Пърл Джем" – "10" (1991). 10 са песните. Името на групата идва от сладкото на баба му. "Пърл Джем" са Джеф Амънт (бас), Стоун Гозард (соло китара) – и двамата пишат музики и някои текстове; Майкъл Макреди (ударни), Девид Абрузиус (ритъм китара) и Еди Ведър (нашият човек). Албумът става хит. "Джеръми" е наградена за най-добър видеоклип за 93-та. Ведър е скептичен към наградите и състезанията още тогава. През 93-та излиза вторият албум на групата: "Срещу" (VS), доста жлъчен, саркастичен и антиобществен. През 94-та се самоубива приятелят на Е. В. – Кърт Кобейн. "Пърл Джем" са потресени – окончателно скъсват с "комерсиалността" и намразват шоубизнеса: отказват да се снимат въобще и да участват в грандиозни изяви; пускат слух, че са се разпаднали, точно преди записите на поредния албум, които провеждат тайно; започват дело срещу звукозаписната си компания (Сони) – естествено, загубват го. Издават "Виталогия" (1994) – дискът е във вид на книга. Текстовете са нетърпимо саркастични спрямо шоубизнеса и обществото. Пишат протестно писмо до американския президент. Най-зрелият им албум "Без код" е без реклама и поддръжка и е оплют от критиката (и от публиката?). Следващият албум "Урожай" (или "Пропадане"?) излиза през 98-ма. Е. В. се жени за гаджето си. Групата прави втория си видеоклип: "Да правиш еволюцията" – гледайте го (злокобно-саркастична антиутопия със средствата на японската кибер-пънк анимация). Е. В. пише още песни за различни филми (освен "Любовни квартири" се сещам за "Осъденият на смърт идва"). През 99-а участва в проект против войната в Косово. Последният албум на групата "Двуприроден" (2000 г.) беше съпроводен с грандиозно турне, свързано със скандали около смачкани сред публиката фенове в Германия. Стилът е по-тежък, по-мрачен, по-китарен. "Пърл Джем" още има с какво да ни изненадат.

 

Цитати:

 

"Не искам да съм Боно. Не искам да съм водач или политик... Но не мога и да мълча..." (Еди Ведър)

 

"Дали вярвам в Бог? Да, наистина вярвам, че там горе има Някой, който се грижи за нас. Всеки, който е преживял нещо истински ужасно, е разбрал, че собствените му сили не биха му стигнали, за да го преодолее..." (Джеф Амънт)

 

Океани (компилация)

 

Задръж тънката нишка. Течението се обръща, води ме към теб, все нещо е оцеляло, копнеж за следващия досег... И защо ти е да скиташ далеч по двата океана? Вълните бушуват в моите мисли, затегнали здраво обръча. Морето се надига да ни глътне. Моля те, остани на брега... аз ще бъда там отново...

Заблудил съм се във вярата си... Мислех, че съм дошъл, за да остана. Океаните ме родиха, но дойдоха ли с любов? Повалят ме и ме издигат, изтласкват ме и ме оставят вън. Ако не бяха ангелите, щях да спра преди да съм започнал. Можеш ли да ми изкопаеш дупка... на хубаво място... хубава дупка... където земите срещат най-буйния прилив... Като облак процеждам дъжда и въпреки това ще пресушавам... ще оставя пустини по земята, само кални вади. Аз съм подгряващата група на слънцето... Чуйте моята история:

Задъхан бе морякът, пробивайки си път през бурята... Окървавен бе органът му, останал на брега... Величествен бе Спасителят – видя го, потъвайки зад кила... солени са сълзите му... случайност, набедена орис... Малки тайни, трепети – преминават в трусове... Любов и вяра в трусовете на Разпятието, Христос!... И най-нищожни океани вдигат огромни вълни...

Дори и да изтекат, мислите се връщат като пеперуди. Той не знае това и ги прогонва, но някой ден ще започне живота си отново, отначало... И сега горчивите ми ръце се пресягат отвъд облаците, които бяха всичко; картините се къпят в черно, татуират всичко... И горчивите ми ръце ровят в строшеното стъкло, което беше всичко... И любовта ми става зла, превръща света в чернилка, татуира всичко, което виждам; всичко, което съм; всичко, което ще бъда... Ще вървя с оковани ръце, ще вървя с кърваво лице, ще вървя с помръкнал флаг в твоята градина, градина от камък...

А той спечели тиража още като се роди. Полицаят, полицаят. Дълга е ръката на белия американски мъжага. Той не върши зло. Така добре подстриган. Мръсничките му ръце се протягат точно насам. Полицаят пипна ближния ми отново. Към мен върви с окования Исус... и сякаш себе си видях... Той не върши зло – толкова е добре подстриган – полицаят, полицаят. Бен, двамата с теб не се нуждаем вече от лица...

В провинциално градче зад бара седи застаряваща жена... Сякаш разпознах... лицето ти, но не мога да намеря свещта на мислите да осветя името ти... Кълна се, разпознах дъха ти... Спомени като върхове на пръсти бавно се надигат. Но няма вече да помним... тежко е да си заседнал на брега... Промених се дори в най-непроменимото. И никой не разбра, че малкият град определи съдбата ми... Искам да извикам: "Здравей! Господи, беше толкова отдавна! Не съм и сънувал, че ще те видя пак!..." Погледите се срещат за миг, за миг сме тук отново – ти и аз. Сърца и мисли избледняват и изчезват. Сърца и мисли избледняват и изчезват... Малка е масичката ми – само за двама; сега тълпи я обсаждат, а за мен стая няма. Откъде се взеха? Като буря в стаята ми. И се осмеляват да твърдят, че принадлежи на тях. Не, това не е било никога за вас, не и за вас! Никога, никога!...

Но не всичко още е изречено, речено и сторено. Не съм преспивал още в леглото на Сатаната, при все че трябва да се съглася – често ме ухажва. Колко лесно и бързо във всичко си намира място, навсякъде се настанява, пасва. Колко лесно и бързо желая да му се предам; такъв изискан важен гост – той няма да си тръгне. Кой ни излъга, че животът ще е сладък? Кой измисли стандарта – роден, да забогатееш. Няколко прекрасни примера – малките нежни курвички – модели. Топмодели – всичките играем роли на модели. Пречукай няколко модела – малко месце за шишчета. Всички те са като нас – личицата са еднакви. Но аз сера и смърдя – значи съм истински все пак... Но не съм стискал още ръката на Сатаната. Щеше да видиш, ако я бих пипал – това лайно не се отмива. Ту се съвземам, ту пропадам – услажда ми се да ми плащат и за двете. Но още не съм смукал хуя на Сатаната – ако бях, щеше да го видиш очертан в кръг по устните ми. Аз още чакам своя ангел, но не съм готов да спра да дишам. И ето че съм вече влюбен... Вече... Частната собственост ни подлудява. Бяха ли всички откачалки? Всички ли бяха откачалки? И аз съм един от тях... Както Пилат, аз имам куче... обожава ме, слуша ме, целува ме, обича ме... Аз съм по върховете... аз съм напредъкът... аз съм пастирът... аз правя световния план... и съм в мир с моята страст... мога да убивам всеки, защото на Бога се уповавам... Да, това е победоносното поведение, това е еволюцията, малката!...

Животът е игра на шах... Вкопчвай се в нещо и оцелявай... умираме бавно... старостта... Нека океанът прелее и погълне миналото ми! Може би още три дни, дори няма да знам, че съм оцелял... Ще ви дам това, което никога не сте желали! Под дъха си... кълна се в греха си... за добро или за зло... от добро към зло... Нека слънцето блесне и маската ми изгори! Може би още три дни, няма да ме открият... тук дори... Нека океанът прелее и погълне миналото ми! Четири дни, нищо по-добро... Нека духът ми отлети... Това е, това е... моят... последен изход.

 

Понякога ще видиш странно тяло в небето призори. Човешкото същество, на което бе дадено да лети...

 

Е. Ведър (1991-98)

 

Джеръми

 

вкъщи... рисува картинки... планински върхове... той е на върха... лимоненожълто слънце... ръце протегнати нагоре... мъртъвци лежат в кафяви локви долу... татко не ще обърне внимание на факта, че на мама не й пука... крал Джеръми, слабият...

 

Днес Джеръми говори в клас...

 

ясно помня... бъзика с момчето... сякаш безобидна ебавка... но тогава сме остригали лъва... подивял от ярост... захапали сме в дълбини увисналата женска гръд... как мога да забравя... внезапно ме удари... челюстта ми увисна... болката продължава... също като в деня... в деня, в който ги видях заедно... татко няма да обърне внимание... а момчето не е дреха, която мама би облякла... крал Джеръми, слабият... властва в своя свят.

 

Опитай се да го забравиш....

Опитай се да го изтриеш от дъската...

 

Днес Джеръми говори...

(1991)

 

Списък на желанията

 

Бих искал да съм атомна бомба... за да мога някога да избухна... бих искал да съм саможертва... но някак още жив... бих искал да съм сантименталната подробност, която още те крепи... коледната елха, бих искал да съм звездата на върха, бих искал да съм моряк, да знам... че някой ме чака на брега... бих желал да съм по-щастлив... по-щастлив от себе си... бих искал да съм вестоносец и всички новини да са добри... бих искал да съм пълнолунието, огряло твоето сомбреро... бих искал да съм пришълец, домът ми – отвъд слънцето... бих искал да съм сувенирът, на който държиш ключа си за дома... бих искал да съм спирачката, на която винаги разчиташ, когато караш... бих искал да съм думата, в която вярваш, която няма да ти измени... Бих искал... да съм... (продължава до безкрай)

(1998)

Компилацията: Е. Ведър и Петър Канев
Преведе Петър Канев

Българската литература

© 2001 Литературен форум