Литературен форум  

Брой 22 (463), 05.06. - 11.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Васил Прасков

Менюто на един гладиатор

 

След внушителния, но безсрамно дидактичен, оперетно морализаторстващ (философствайки) "Гладиатор", един от най-еклектичните и продуктивни холивудски режисьори Ридли Скот се зае с продължението на "Мълчанието на агнетата", преобръщайки с главата надолу дежурните хуманистични клишета, характерни за киноиндустрията, осигурили му немалко Оскари.

"Ханибал" е дръзко комерсиален в почти перфектната си кичозност, декоративно допостроила иконичния филмов проект "д-р Ханибал Лектър", в хоризонта на който като нищо ще дочакаме и нови "изненади". Обаче колкото и да бъдат разочаровани феновете на "Дуелистите", "Пришълецът" и "Блейд Рънър", те не могат да отрекат освежаващия радикален патос в последната лента на Скот, който на тазгодишната церемония по връчването на академичните награди гледаше толкова напрегнато и сериозно, че направо да ти стане жал. Досущ като Джанкарло Джанини в "Ханибал", преди да му разпорят корема.

А именно черният хумор на сценариста Дейвид Мамет беше комай основният спасителен пояс на филма, като изключим, разбира се, чудесния актьорски състав и въобще не вземаме под внимание нишката за "красавицата и звяра", въплътена от нарцистичната игра на Антъни Хопкинс и амбициозното представяне на Джулиън Мур, която леко се навежда под имиджа си на дежурен участник в по-независими и артпроекти за доста по-тлъст хонорар. Нещо, от което в момента не се нуждае явно чак толкова отчаяно първата агентка на ФБР Кларис Стърлинг – Джоди Фостър, хитро пропуснала ниската топка да участва в някакво си продължение (колкото и да е спорен въпросът, че двата филма изобщо по нещо си приличат) и така да се обвърже с д-р Лектър както Сигърни Уивър с Пришълеца или Джейми Ли Къртис с жизнеутвърждаващия американски празник Хелоуин.

Лектър, както в "Мълчанието на агнетата", освен като блестящ психиатър се изявяваше и като изтънчен кулинар, избиращ менюто за деня измежду Франческа Нери, Гари Олдман и Рей Лиота. Но май по-добре в родината на Оскарите да припадат в киносалоните, гледайки на цветно сцени, препращащи към черно-белите саги за Франкенщайн и компания вместо с влажни очи да следят топлата връзка на Ръсел Кроу и Марк Аврелий.

Ридли Скот, изследвал с юношески хъс света на човека, опитващ се да оцелее между радикалното зло и антихуманната модерна цивилизация или пък цитиращ "Жюл и Жим" в приятно комерсиален феминистки ключ ("Телма и Луиз"), в последно време явно се мъчи да открие поредната си златна кокошка под формата на лъжекласицистичен и същевременно лъскаво конвертируем мейнстрийм като с ударите си в тъмното впечатлява ту някои влюбени в доброто старо масивно сюжетно кино критици, ту фасцинира потенциалната публика на "Скрийм", преживяща в салоните пуканки и фъстъци. Лично аз, след посещението си в "Сердика", чакам следващия филм на Джулиън Мур.

Българската литература

© 2001 Литературен форум