Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Маргарит Жеков

Антология с добри намерения

 

Южнобългарски страници ХХI векПрез април тази година, тъкмо по време на откриващия се в Хасково ежегоден национален литературен конкурс "Южна пролет’2001", излезе от печат антологията "Южнобългарски страници ХХI век". Нейни съставители са Никола Инджов, Петър Ангелов, Тилко Тилев и Иван Бунков, издаването е поверено на ИК "Родопи" и фондациите "Лит. академия Южна пролет" и "Пеньо Пенев", а отпечатването – на SPS Издателска и печатна дейност, програмни продукти и системи – АД. Изданието има добро оформление и включва 47 автори, чиито страници са написани, както гласи и подзаглавието на антологията, в Хасково, Кърджали, Димитровград, Харманли, Свиленград и Меричлери, и са посветени на поезията, белетристиката и литературната критика. Именно затова при прочита буди недоумение изобилието от печатни грешки, които са допуснати в поместените литературни творби и които за съжаление не са само правописни, но и цензорски, смислоизопачаващи. Като човек, който се стреми да извади първо гредата от собственото око, осмелявам се да дам първо примери от поместените в антологията мои стихотворения, за да разбере неподозиращият читател за какви съвсем не безобидни печатни грешки става дума. Така например стихотворението ми с мото от поета Владимир Попов, чието истинско заглавие е "Посвещение на приятеля", в антологията има заглавието "Посвещение на приятели". Поантата на стихотворението ми "Варене на зимнина край жилищния блок", която всъщност гласи: "Огнищата ни са бездомни", в антологията е добила вида: "Огнищата им са бездомни". Предпоследният стих от моето посветено на Атанас Далчев стихотворение "Забраненият поет" в действителност гласи: "И с устните ти вечността прошепна пак", а в антологията се появява с малката, но съществена по отношение на смисъла разлика: "И с устните ти вечността прошепва пак". Не бих искал да коментирам правописните грешки, допуснати също от издателите, в стихотворенията ми – правописната грешка в четвъртия от общо шестте стиха на стихотворението ми "Лято в караулното помещение" и двете правописни грешки, допуснати в един и същ, третия по ред, стих от стихотворението ми "Кольо Фичето".

Не е пощадена от грешки за жалост дори и книгописната бележка за мен в антологията. Там вместо точната и вярна в случая 1997 година, за година на издаването на четвъртата ми стихосбирка "Биографични метафори" е посочена 1993.

Благодарение на факта, че някои от творбите в антологията са поместени и в книги или предишни публикации на авторите, можем да добием впечатление и от "редакторската" работа в антологията. Така например стихотворението на Ясен Калайджиев "В света на кривите огледала" от стихосбирката му "Ключови думи"(ИК "Пламък, 1999) в антологията започва от втория куплет, а колко голяма е разликата между първообраза (вляво) и редактирания вариант (вдясно) можем да разберем нагледно, съпоставяйки втория, третия и четвъртия куплет:

В извивките им ставам слаб,
пречупено е мойто тяло –
подобно ножа на касап
е тяхното доволно цяло.

Листо подир листо безспир
разнищват ме така – до голо,
върху ми си устройват пир,
крещейки в хоров присмех: Долу!
......

Не мога, май че примирен,
ще трябва да си нося кръста
по техния калъп скроен,
животът ми додето втръсне.
Като сатъри на касап
огледала се врязват в мене.
В извивките им ставам слаб,
ломят ми лакти и колени.

Смокиновият лист подир
отмахват ми и оскотели
разръфват в сатанински пир
останките ми мекотели.
......

Не мога, май че примирен
ще трябва да си нося кръста.
По тяхна мярка е скроен
животът мой, дорде ми втръсне.

 

Поетът Никола Инджов, който тук е в ролята си на редактор, е безспорен майстор на стиха, но все пак бихме се замислили дали е необходимо редакторското оглаждане, щом негова жертва стават скритият в грапавината авторов стил и свободолюбив смисъл. Още повече, че тук едно поетическо откритие – "кръста по техния (на кривите огледала – бел. моя) калъп скроен ", е подменено: в редактирания стих "по тяхна мярка е скроен животът..." – нещо не само доста по-банално, но и неизмеримо по-различно по смисъл.

Ако трябва да се защити правотата на авторския текст (вляво), би могло да се каже още, че човек може да изпусне последния си влак към Господа далеч преди времето на възнесението, което е единствено, и това е грешката на редакторския вариант в антологията (вдясно).

В заключение бих искал да подчертая, че именно възхищението от великолепните стихотворения на поета Янко Димов, а и на автори като Трендафил Василев, Генчо Христозов и Вълко Марашев в антологията, повелява литературните творби да не стават жертва на допуснати поради немара при предпечатната подготовка правописни и печатни грешки. Още повече, че в новоизлезлия си роман "Тервион" белетристът (и един от съставителите на антологията) Петър Ангелов чрез реплика на едно от действащите лица определя фирмата, отпечатала въпросната антология, като предприятие, стоящо редом до "гиганта ДЗУ". А нали величието се измерва именно по верността и правдивостта, както е казано и в библейската максима: "Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен"(Лука 16:10).

Българската литература

© 2001 Литературен форум