Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Богдан Илиев

Обратен ефект

 

С колкото повече се увеличават годинките, с които отбелязваме идването на демокрацията, толкова повече се избистрят нещата в българския музикален бизнес, а оттам и на родната ни рок и поп сцена.

Появиха се и се утвърдиха музикални фирми, издаващи българска музика, съществуват множество места под формата на клубове и нощни заведения, където българските рок, поп и джаз музиканти могат да намерят своята изява. Съвсем естествено бизнесът започна до излъчва и своите "отличници". Това естествено са изпълнителите, чиито изяви са най-предпочитани от българската музикална аудитория. Сред тях в момента /защото всяка популярност притежава свои пространствени и времеви ограничения/ безспорно своето място заемат и момчетата от "Обратен ефект".

Името на групата започна да ми се мярка преди около година в афишите на столичните рок-клубове, където те се появиха със статута на "сензация", традиционно се премина през заснемането на 2-3 лошо режисирани видеоклипа, за да се стигне до върховете на българския музикален бизнес – появата на страниците на няколко от водещите у нас списания, издаването на албум и, разбира се, няколкото номинации за български музикални награди.

И тъй като тук иде реч не за някоя "динозавърски голяма" задокеанска банда, която е със статута на "Недосегаемите", а за съвсем реални субекти, съществуващи в нашето нощно музикално пространство, бих препоръчал на хората, държащи на своето собствено мнение, да отидат и видят групата на живо, а за тези, които не си падат по нощните веселби или просто не могат да си ги позволят, ето и моя кратък критически коментар.

На пръв поглед стилът на групата е странна смесица между рок, пънк и ска с непрекъсната брас секция. Вокалните партии са мелодични с лесно запомнящи се припеви, а строгата ритмика – тя просто е задължителна за такъв тип музика.

Идейните двигатели на групата започват своята музикална кариера в началото на 90-те години като брутални жичкаджии под името "Електрик шок" /Electric Shock/. Тогава все още няма рок-клубове и всичко е позволено. В читалища и общински зали кипи трескав рок живот. Няма призиви от сорта на "В подкрепа на българската музика" и "Накъде вървим – накъде отиваме", музикантите са свободни да творят музиката, която те харесват и да пеят на езика, който ги вдъхновява да редят своите рими. Свободата в творчеството е пълна, стиловото многообразие – огромно, групите никнат като гъби, а както знаем количествените натрупвания водят до качествени изменения. Златен период за българската рок музика!!! Появяват се групи като "Контрол", "Ревю", "Нова Генерация", а младите групи свирят тежка музика и пеят на английски.

По това време "Шоците", както всички им казват, имат почти култов статус, залите, където свирят се пълнят с млади и ентусиазирани "метълисти", дори успяват да издадат албум, който се разпространява, макар и апокрифно. Следват години на пълен застой – рок-кръчмите изместват ъндърграунд-сцените, а творчеството и импровизацията остават на заден план. Продуциране на рок музика почти не съществува, а инвестирането в авторски проекти извън поп-фолка, се смята за "пари, хвърлени на вятъра". Но неведоми са пътищата господни и пари все пак се намират. Electric Shock влизат в студио и успяват да запишат своя втори студиен проект. С парчета от него те участват на първия музикален фестивал Passport Scotch, където са "порязани от могъщото жури". Зад борда остават не само те, но и групи като "Уикеда" и "Анимационерите". Единственото важно нещо за отбелязване от този период е новият стил на групата – много по-мек и мелодичен от преди – все пак на пазара са се появили Б.Т.Р. с тяхното "Спасение". Прочутото парче е проблематично с това, че вместо да проправя пътя на младия български рок напред, го връща с 20 години назад. Същото, разбира се, важи, като мой коментар, за цялото творчество на тази група.

Така налаганата от десетилетия и превърнала се в държавна идеология кауза, че българските изпълнители трябва да са разбираеми и напълно достъпни за музикалната ни аудитория, и която кауза беше сериозно разклатена от все по-ширещото се сред младите хора в началото на 90-те влияние на западните и особено американските рок групи отново намери реално приложение в нашия музикален живот. И не само че намери приложение, но и бе наложена безцеремонно от най-влиятелните среди на музикалния ни бизнес – процес, започнал с безпрецедентните изяви "В подкрепа на българската музика" на радио "Тангра" и завършил с пускането в ефир на "БГ Радио". Читателят с пълно право ще зададе въпроса: "Какво лошо има в това?". Моето мнение е, че няма нищо лошо в налагането на тази напълно благородна кауза. Лошото идва от начина, по който тя разделя творците, определяйки за кадърни само тези, които пеят на български език, като им дава възможност за изява.

В резултат на новата бизнес и медийна политика и подтиквани от силното желание да реализират своя продукт, в който са вложили много труд и усилия групи със 100% западно влияние като "Уикеда", "Анимационерите", "Паникан Уайаскър", "Стейн", също са принудени да сменят вижданията си относно езика, на който се изразяват. И успехът не закъснява. Скоро цяла България запява "А ние с Боби..." и това става повратната точка в кариерата на "електричарите". Б.Т.Р. са трайно и невъзвратимо "заземени", издателите на "Уикеда" се хвалят публично с големи продажби, към тях валят индивидуални договори за клубни участия. За хора, които от години мечтаят за подобна кариера, няма място за идеологични спорове. "Обратен ефект" най-сетне са на гребена на вълната, рок-клубовете се надпреварват да ги канят за участия, хонорарите вече са достатъчни за постигане на така необходимата финансова независимост.

Около половин година след първите си сценични изяви с новото име "Обратен ефект" пускат на пазара дебютния си албум. Той не случайно е озаглавен "Ефектен обрат". В символиката на заглавието можете да откриете всичко, за което говорих досега, да откриете всички стадии, през които преминава съзнанието на един български рок музикант.

Кой не е чувал "Марчето" и "Моля Ви мадам". Стилът удивително напомня на "Уикеда". Смекчено е единствено ска влиянието или, така да се каже, "музиката има по-българско звучене". Дори брас секцията, която придаваше известна уникалност на Ерол и компания на родна почва, е заимствана едно към едно с една много съществена разлика – от устите на духачите не излизат обичайните латиноритми, а се леят до болка познатите ни фолклорни мотиви, възведени услужливо под общия знаменател, изчерпващ се с една-единствена дума – "чалга". Звучи страшно, но е нищо в сравнение с желанието да се задоволи българската музикална аудитория на 100 %. Какво ли не прави комерсиализмът!

Текстовете в албума са нещо средно между "Хиподил", "Контрол" и "Уикеда" – все титани на българската поетична мисъл. В песните са застъпени отново онези малко мръснички, но толкова вълнуващи родния фен темички за "чукчето и наковалнята", "маймунката и бананчето", "косматите и дебели женички" и куп други безкрайно интересни нещица.

Разбира се, не е пропуснат и господин "кавър". Момчетата от "Обратен ефект" в типичен за тях стил са побългарили популярния денс хит "Bailamos", превръщайки го в "Карагьоз", като със завидно поетично майсторство са описали не оригиналната любовна тема, а типични за тези географски ширини житейски сцени, полени обилно с ракийка и мезета.

И тъй като целта на настоящия коментар е не да прави критически разрез на всяко едно парче от албума, описвайки стиловите и текстовите му особености, а да покаже по достоверен и обективен начин стадиите от развитието на конкретни индивиди в конкретни пространствено-времеви граници, бих препоръчал, както и в началото, на тези, които държат на собственото си мнение, не само да видят група "Обратен ефект" на живо, но и да си купят и чуят техния дебютен албум. На всички, които смятат Слави Трифонов за поп идол, а Емил Кустурица за световноизвестен композитор, гарантирам 100 %-ва духовна задоволеност, а за себе си ще запазя надеждата, че Мони, Дългия, Облия и компания са показали пред българската публика това лице, което самата тя желае да види.

Българската литература

© 2001 Литературен форум