Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Димитър Бояджиев

Кавалер на ордена "Стара планина"

 

На 11 юни 2001 г. унгарският българист д-р Петер Юхас, гост-преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", е награден с орден "Стара планина" - първа степен. Висока чест за наградения, висока чест и за Университета, понеже д-р Петер Юхас е получил своето образование именно в нашата Alma Mater.

Унгаристиката в су "Св. Климент Охридски" засега е специалност с малоброен преподавателски състав, поради което е административно приютена под "шапката" на Катедрата по класическа филология. Като ръководител на тази катедра имам приятното задължение да представя заслугите на д-р Юхас. Това, че зная само една унгарска дума (звънливото съществително име "палинка"), не ме смущава. Заслугите на д-р Юхас са безспорни и очевидни, те са по ума на всеки грамотен българин.

В лаконичния президентски указ се казва, че д-р Петер Юхас се награждава "за извънредно големите му заслуги за популяризиране на българската литература и култура в Република Унгария". Така е: д-р Юхас е превел на унгарски език множество творби на бележити български прозаици (десетки томове); освен преводач той е и редактор, вградил е сянката си в "Железния светилник" на Димитър Талев, излязъл на унгарски под заглавието "Султана" със съгласието на автора - д-р Юхас е успял да го убеди (навярно не без труд), че понятието "железен светилник" е неразбираемо за унгарския читател. Д-р Юхас е написал за своите сънародници и множество статии, посветени на българската история и култура; написал е собствена "История на българската литература"; съставил е и антологии на българската литература. Това е достатъчно, дори предостатъчно, за наградата; но има още две неща, които България дължи на Петер Юхас.

Първо, той е изследовател на българската история. Съзрял е в каменния надпис на хан Омуртаг стихотворните слова "Човек и добре да живее, ще умре, и на мястото му друг ще се роди". Пак той е съзрял във фолклора ни легендата за общия произход на маджари и българи. Занимавал се е с печалната съдба на българщината в Македония. И още - наскоро излезе от печат книгата му "Кирил и Методий в Българската Моравия", в която авторът обръща надолу с главата основни схващания в кирилометодиевистиката. Голямата сила на тази книга е в това, че д-р Юхас привлича вниманието на научната общественост към пренебрегвани досега исторически документи. От сърце съжалявам, че не съм специалист по средновековна българска история, та да мога да дам цялостна и компетентна оценка на труда (макар че го прочетох внимателно). Като класически филолог установих, че бел. 246 на с. 206, която има ключово значение за генералната концепция на автора, е безукорно вярна. В случая д-р Юхас поправя една стара грешка в интерпретацията на средновековен гръцки извор, грешка, останала незабелязана дори от такъв вещ познавач на класическите езици, какъвто беше професор Александър Милев.

Второ, д-р Юхас написа книгата "Смъртта не е алиби" (с подзаглавие "анекдоти за български писатели"). Заглавието и подзаглавието на тази книга само отчасти съответстват на нейното съдържание, ала авторът не е виновен за това - литературният жанр, към който бихме отнесли книгата, все още не е дефиниран. "Смъртта не е алиби" се родее колкото с мемоаристиката, толкова и с есеистиката; аз виждам в нея и черти, присъщи на Аристофановата комедия (напомням, че Аристофан се подиграва охотно и със Сократ, и със самия Еврипид, когото нарича "Еврипидченце"). В книгата си д-р Юхас ни поднася опияняващ коктейл от лични спомени, нестандартни съпоставки между българския и унгарския национален характер и - изненадващо - политически анализ на миналото на балканските народи, през който прозира мрачна прогноза за бъдещето. Не се осмелявам да оспоря този анализ: тъй потискащо убедителен. И все пак ми се иска д-р Юхас да не е прав... Надеждата ми е, че никому не е дадено да погледне в бъдещето - дори един професионален политик като Хенри Кисинджър не се оказа кой знае какъв пророк.

Прочетох "Смъртта не е алиби" на един дъх; на другия ден я препрочетох, а след няколко месеца, когато излезе второто изданние, я прочетох за трети път. Мнозина похвалиха книгата. Други - най-вече хора, които не носят шега - я преценяват като скандална, понеже авторът обича да представя българските културтрегери (и живи, и покойници) най-вече откъм смешната им страна. На мене това ми допада - навярно защото съм почитател на Аристофан. Впрочем на с. 231 от второто издание авторът е цитирал кратки извлечения от отпечатаните отзиви за книгата. Придържайки се строго към принципите на академизма, кавалерът на ордена "Стара планина" д-р Петер Юхас не е пропуснал да цитира и неласкавата оценка, принадлежаща на перото на колегата професор Чавдар Добрев.

Споменах, че "Смъртта не е алиби" не се вписва в никой от традиционните литературни жанрове. Бих могъл да направя далечен паралел само с книгата на Иван Пауновски "И пак да си спомниш". Освен дето и двамата автори водят напрегнат (ала съвсем непринуден) диалог с читателя, общото между тези две книги е, че като започне да чете, читателят не оставя книгата, преди да е обърнал и последната страница. Чудно, изумително, скъпоценно качество: боя се, че за него не може да се намери друго определение освен дълбоко ненаучния и мъгляв термин "литературна дарба".

Моето положително отношение към книгата "Смъртта не е алиби" не е особено важно: то е мнение на един-единствен човек. Но Суверенът на българската литература - сиреч Читателят - е казал тежката си дума, и тя съвпада с моята. Първото издание на книгата се разграби за броени дни; що се отнася до второто, не го виждам да се продава и това ме кара да мисля, че ще има и трето.

На умните хора ум се не дава, те си имат. Ето защо ще си позволя да отправя към д-р Петер Юхас само една препоръка: пишете още, д-р Юхас, пишете много, пишете щедро: благодарните читатели чакат!

 

С орден "Стара планина" бяха наградени Антон Дончев, Генчо Стоев, Атанас Славов и българиста Петер Юхас.

Българската литература

© 2001 Литературен форум