Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Гергана Попова, Галина Гончарова

Речник "ИДИОТ"

 

"Академизъм в литературата" – течение от 90-те /в България/, насочено към създаване на лингвистични общности със съответните модуси на живеене, определящи се негативно по отношение на наивистката литература на преживяното и отстояващи налагането на хуманитарния дискурс в културното публично пространство /разбирай: вестници, семинари, книги/.

Психоаналитични изследователи виждат в свръхерудираността и интелектуалния работохолизъм изтласкване на подсъзнателния страх на идеолозите на АЛ от стихийността на т. нар. /или самонарекли се/"самобитни таланти". Антрополози на литературния процес изказват несъгласие с горепосочената теория и регистрират у представителите на течението висока степен на осъзнатост относно собствения им имидж, намираща израз в дискредитирането на представата за "поета-тъпанар" и заменянето й с комплексната и многопланова фигура на интелектуалеца. Трета група изследователи нищо не мисли. За безусловен критерий при разпознаване на течението се смята наличието на: от 5 до 10 цитата на текст от Фуко, Дерида, Лиотар, Пол де Ман или Хайдегер / макар и вече леко демоде/, както и неизбежната досада след първите 3 изречения, като това са също и главни изисквания при рекрутиране на нови членове.

 

I. Основни школи:

1. само метапишещи – скромни по същността си, тъй като съсредоточават усилията си предимно в интерпретации на текстове, реконструиране на ментални нагласи, творчески ориентации и т.н. Разделят се на:

а/ идеолози с ясно изразени организационни способности – необходим и постоянен състав на всяка уважаваща себе си конференция или семинар. Изпреварват или в най-лошия случай съпътстват събитията и /арте/фактите - обикновено от общонационален мащаб.

Представители – Александър Кьосев, Михаил Неделчев, Албена Хранова, Инна Пелева, Милена Кирова

б/ имиджмейкъри – посветили се на мисионерство и утвърждаване на любимите си автори

Предст. – Катя Атанасова, Биляна Курташева, Митко Новков, Благовест Златанов

2. метапишещи, но и автори на художествени текстове – амбициозна прослойка, която прилага ценностите на движението на различни дискурсивни нива:

а/ артистични академици – освен всичко имат и засилени социални функции; пробутват често каузата си на медиите, не се притесняват от читалищните си пориви

Предст. – Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов

б/ рационалисти критици – пренебрегват личното творчество за сметка на отговорното отношение към теоретико-арбитърските си задължения

Предст. – Бойко Пенчев, Амелия Личева

в/ експертни класици – подхождат изключително професионално към популяризиране на собствената си продукция, естествено с благородни подбуди

Предст. – Георги Господинов /засега единствен по разбираеми причини/

г/ концептуалисти темерути – затъват в интерпретативното блато на предпочитаните от тях автори и текстове, като се развличат с дисекции на колеги от групите

Предст. – Борис Минков, Антония Колева

д/ феминистки – не са интересни поради прекалено явната експликация на мотиви и програми

Предст. – Миглена Николчина, Юлия Кръстева /по съвместителство/

3. автори-фикционалисти

а/ учители-ерудити – осъзнати първостроители на академичния авангард у нас, използват предимно съставни думи и сложни изречения; твърдо признати от група 1

Предст. – Ани Илков, Кирил Мерджански, Златомир Златанов

б/ soft-концептуалисти – леко отстъпват от принципите на течението, тъй като съчетават писането по преживяно с изискваното количество цитати и обяснителни бележки

Предст. – Николай Бойков, Лъчезар Лозанов

4. радикали – поради маниакалността си не могат да бъдат вписани в нито една от горните групи; доброволно езотерични и догматични

Предст. – Владимир Сабоурин, ВБВ

5. девойки семинаристки – заблудени девойки, които намират творчески импулс в приобщаването си към научни събития.

Предст. – перманентно нарастващ брой

6. деградирали академици – заради лесно спохождащата ги скука или прикрити нови занимания се оттеглят от активно участие в живота на движението

Предст. – Димитър Камбуров, Владимир Трендафилов

7. рядък екэемпляр, който пише сносно стихове, но в критическите си усилия напомня група 1.б

Предст. – Марин Бодаков

 

II. Репрезентативна лексика от дадения за печат Тълковен речник на движението:

параметриране, аутро, диверсификация, евгемеризъм, ризом, нормативизиране, стратификация, континуалност, конотативност, дискурс, интер-интратекстуалност, пара- и мета- текст, архитектоника, конклузия, фалоцентризъм, дивергенция, деконструкция, контраверсивност, хиазъм, суфикскален.

 

III. Библиография:

течение на: "Литературен вестник" /1993 - /, "Литературен форум" /2000 -/, "Култура"/1991- /, алманах "Нова публичност", стенографски записи на годишните доклади на Сдружението на български писатели и на доклади от конференцията "Какво се случи на/в/с българската литература" /ноември 2000/, промоции на стихосбирки.

Българската литература

© 2001 Литературен форум