Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

   

"На/за какво служи интелектуалецът. Есета" ИК "Труд" & НДК. С., 2001

Сборникът с есета "На/за какво служи интелектуалецът" е резултат от приключилия наскоро конкурс за есеистика, обявен от Националния дворец на културата по повод 70 години от рождението и 30 години от смъртта на Цветан Стоянов.

В книгата са поместени най-добрите есета, в това число и четирите наградени.

Есета от Йордан Ефтимов (носител на първа награда), Георги Стайков (отличен с втора награда), Биляна Налбантска, Иван Попов, (които си поделят трета награда), Александър Иванов, Сергей Стефанов, Лили Иванова, Антония Колева, Марина Маринова, Васил Колев, Роман Михайлов, Александър Манев, Ана Васева, Вяра Рангелова, Светлозар Стоянов, Борис Попиванов и Галина Георгиева.

И така "на/за какво служи интелектуалецът".

"Днес ние нямаме интелектуалци. Нямаме, защото медиите са затворени за интелектуалците. Защото за такива ни се лансират или хора, които нямат нищо общо с духовността (купища спортисти бяха наричани точно така), или конформени учени и творци, които никога няма да се осмелят да разкритикуват структурите в дълбочина и ще оправдават всяко действие на властимащите с това, че "би могло да бъде и по-лошо".

Пише, впрочем, Йордан Ефтимов.

Разбира се, някои от авторите са по-умерени, други - по-крайни по отношение на съдбата на интелектуалеца. Хубаво е, когато има различни версии по въпроса.

Венко Кънев.
Венко Кънев. "От Рио Браво до Огнена земя". Университетско издателство "Св. Климент Охридски". С., 2001

Латиноамерикански сюжети.

"Морската тематика в испаноамериканската литература", "Литература и насилие в Латинска Америка", "Сянката на Колумб", "Алехо Карпентиер и революциите", "Поезията по време на Гражданската война", "Мануел Скорса и литературата на изгнанието", "Литературният свят на Алфредо Брайс Еченике" и т.н.

Това са само една малка част от темите, застъпени в "От Рио Браво до Огнена земя".

Книгата включва подбор от текстове, писани преди десет, петнайсет или двайсет години, някои от тях публикувани във френски или испански литературни издания. "Тези статии, предговори, рецензии, бележки и интервюта, излезли в различни вестници и списания, са свидетелство за литературната критика и разискваните проблеми през един дълъг период" - пише в предговора Венко Кънев.

В сборника са включени още шест интервюта. Това са разговори с Роберто Фернандес Ретамар, Алберто Тауро дел Пино, Алехо Карпентиер, Марио Бенедети, Хулио Рамон Рибейро и не на последно място с Габриел Гарсия Маркес.

И убеждението на Габриел Гарсия Маркес, че "досега не съм срещал по света нито един българин, който да не познава книгите ми. Поддържам впечатлението си, че в България имам многобройни и ревностни читатели.... Не съм предполагал, че във вашата страна съществува толкова голям интерес към латиноамериканската литература."

Георги Данаилов,
Георги Данаилов, "Доколкото си спомням 2", изд. Фондация "Свободна и демократична България", С., 2001

"Първата част на "Доколкото си спомням" бе определяна ту като автобиография, ту като биографично есе, мемоари, спомени, някои се престрашиха да я назоват роман, а аз съм седнал да пиша нейното продължение и пак не знам как да я нарека. В края на краищата колцина от нас знаят точно какво правят, защо го правят и какво всъщност искат от живота" – пише Георги Данаилов.

И така - "Доколкото си спомням. 2". Случки, спомени, преживелици – май наистина няма значение как ще бъдат наречени. По-важен е езикът. Жив, бърз, без излишни украшения. И колко бързо се чете. Колко бързо се преминава през годините.

Останалото са спомени. Хубави. Лоши.

"Години наред живяхме като актьори в лоша пиеса, поставена от посредствен режисьор. На сцената някои се престараваха, други по-малко, но всеки си даваше вид, че се вживява в скучната си роля."

[купете си книгата on-line!]


"24 часа. Вестникът". ИК "Труд". С., 2001

Историята на вестник "24 часа".

По повод 10-годишнината, например. Или защото вестникът заслужава след 10 години да получи една професионална оценка, както пише Венелина Гочева в "2001: Вестникът, какъвто е".

За това какъв точно е бил вестник "24 часа" и какъв е сега пишат журналисти, социолози, културолози, политолози и поети - Росен Янков, Валери Найденов, Любен Дилов-син, Иван Кръстев, Орлин Спасов, Ивайло Дичев, Лиляна Деянова, Ивайло Знеполски, Богдан Богданов, Георги Лозанов...

Плюс анкети "Как се забавлява читателят на "24 часа"?", "С какво пленява и с какво дразни стилът на "24 часа"?" или "Как "24 часа" съблазнява пазара?" и "Как "24 часа" реализира мотото си "Вестник за новините, каквито са?"...

Плюс носталгии по първия брой от 1991 г., началото – "Как се учехме да пишем новини. Ревът на репортерките" (Валери Найденов), анализ на вестникарския език и ефектът на "дълготрайното господство на "24 часа" над българското обществено мнение" (Иван Кръстев), пресата и властта и девиза "Минимум думи – максимум новини".

Това е.

За първите десет години.

Българската литература

© 2001 Литературен форум