Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Алексиева

Разходка в цветове

 

Картините на художника Симеон Спиридонов разкриват майсторството и тънкия психологически усет на твореца. Идеята, която е изразена чрез тях, цветовата гама и посланието, което носят, внушават размисли за живота, битието и небитието, човешката душа и нейните пътища. Но вместо да създават дискомфорт и смут, тези мисли носят мир и душевен покой. Провокират исконния човешки стремеж към красота, хармония и песен. Преобладаването на цветове от топлата гама – оранжево, червено, жълто, златисто - създават приказна атмосфера. Картини като "Жар птица", "Ситуация", "Раждане на ангел", "Сън по пладне", "Във времето", "Първопричината", "Приказната птица", "Заедно", "Пегасът", "Лъвицата", "Слънчев ден", "Като вечност", "Път през мъглата" и др. напомнят за омаята на слънчевите зари и сякаш ни разкриват тайни и истини, предразполагат човешката душа към изповед и любов.

Ако някой желае да си припомни красотата, колорита и многообразието на българския бит и душевност, ще ги намери изразени в "Селски празник", "Мома е славей надпяла" и др.

Продължавайки разходката, човек попада в една неостаряваща и вълнуваща тема. В картините "Живата Дулцинея", "Заедно докрай", "Вечният рицар", "Лято", "Дон Кихот и Санчо Панса", "Умората" и др. срещаме темата за идеала. Сблъсъкът между идеал и действителност, любов, страдание, радост. Виждайки образите в тези картини, в човек остава впечатлението, че Дон Кихот е жив и днес. Той е победител, а не победен. Въпреки всичко и всички той е щастлив – може би защото единствено той е познал истинската радост, вярва в мечтата, в човека, в добрата страна на живота.

Българската литература

© 2001 Литературен форум