Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Марияна Фъркова

Тържество на сетивата и духа

 

Една от напоследък излезлите не голям брой книги с трайно присъствие в нашия културен живот е албумното широкоформатно произведение на изкуството "Български писатели (поети, прозаици, драматурзи, критици)", определена от издателите като "богато илюстрирана енциклопедия". Заслуга за това книжовно и просветителско дело има утвърдената издателска къща "Кибеа" в лицето на нейния управител Димитър Златарев. "Български писатели" е поредна книга от серията "Наследство" и е съпроводена с появата и на първата илюстрована биография на Дънов, триезично издание - "Учителят Петър Дънов. Живот и учение", автор Милка Кралева, музикант по професия и дългогодишен изследовател на неговото философско учение.

При съставянето на "Български писатели" за модел е използвана книга за полските писатели. Нашият шедьовър съчетава в чудесни композиционни пространства най-стойностните за културата ни автори, подбрани и представени от есеистично-биографичните портрети на Светлозар Игов, съпроводени с фотографски изображения, с портрети, картини, скулптури, рисунки, скици, шаржове на известни художници, с богат снимков материал, с отпечатани корици на книги и списания, афиши от театрални постановки и други свидетелства, подредени с вкус от автора на художественото оформление Красимира Деспотова.

Включените 50 автори, от Паисий и Софроний до Георги Марков и Александър Геров, са изключително прецизно премислени от големия ни литературен историк, на чието внимание са само напусналите този свят автори. Във всеки портрет може да се открие индивидуалността и уникалността на почерка му, изложени в концентриран вид от Игов, най-характерните му и запомнящи се изяви в контекста на времето, придружени с кратки биографични данни и бележки за по-важните издания на негови книги. Единственият ни и затова ценен литературен историк днес, се е постарал да не повтаря себе си, да създаде, доколкото е възможно, по-премислени и задълбочени прочити на познатите ни автори, за които самият той е писал другаде. Любопитен момент се съдържа и в съобразения и доста точно преценен обем на всеки един материал и като текст, и като илюстративен подбор (страница или най-много малко над две за автор), които дават съвсем ясна представа за ролята на един или друг участник в цялостния литературен процес.

Изпъстрените 88 луксозни страници с богати цветни илюстрации подсказват и други възможни прочити на вече познатото, дават по-различни гледни точки и идеи за интерпретиране. Подобно съжителство между писатели и художници винаги е съществувало - не случайно авторите отпечатват на края на тома прочутата живописна творба на Ал. Добринов "Кафене "Цар Освободител", където 106 известни имена са събрани на едно място. Изобразителният материал, майсторски съвместен с текста, на много места пренебрегва също така популярни и очаквани илюстрации към някои от авторите, за сметка на изненадващи и по-непознати материали. Тези ценни находки се появяват най-вече с активното съдействие на доц. Ружа Маринска, директор на Националната художествена галерия, както и на още ред галерии и музеи в София и в страната.

Лично аз с нетърпение очаквам предстоящата подобна енциклопедия за български художници, старателно подготвяна от проф. Димитър Аврамов, който единствен би се справил с тази отговорна задача на уважаващото себе си издателство, чиито предпочитания при съставянето на отделните томове са отправени към най-добрите специалисти.

 

П. П.

Може би тук е мястото да изкажа едно съвсем лично мнение. Уважаваният от мен проф. Игов не е счел за необходимо да включи нито един представител на българската критика от по-ново време, защото подобни имена в нея наистина отсъстват (изключвам това на автора). Но аз си мисля, че въпреки някои резерви (отчасти общи) към Борис Делчев, все пак той би заел достойно място в подобен албум и аз ще се аргументирам. В годините на социализма у нас едва ли има друг критик, който толкова близко да е бил свързан с нашите художници, колкото Делчев. Той е посветил на тях десетки страници в своя дневник, а в явно позабравените вече негови мемоарни очерци "Познавах тези хора", наред с уважавани и от Игов имена на писатели, той успява да направи задълбочени портрети и на художници, между които Кирил Цонев и Илия Бешков. Самият Делчев е и обект на портретуване или скулптуриране, дори на шаржиране (Б. Димовски), а негова е в известен смисъл и заслугата за утвърждаването и на последния автор от енциклопедията (както и на други млади имена) - Ал. Геров, с когото го свързва и дългогодишно приятелство.

Тези мои мисли са само щрих извън добре премислената концепция на Игов, едно дискретно намигане без значение, но понякога съдбата наистина се шегува с нас, защото повод за това ми даде все пак визуалното присъствие на Борис Делчев в енциклопедията, и то точно там, където му е мястото - при Атанас Далчев. Дали наистина понякога мъртвите не влияят повече върху нашите дела, отколкото ние си мислим и ги допускаме?

Българската литература

© 2001 Литературен форум