Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Палми Ранчев

 

Перспектива

Видя го неочаквано: беше като заледено. Като разтопен метал.
Единствено с цвета си напомняше, че е море. И с далечината -
планините бяха същите. Оттам навярно някой също гледа
старото адмиралтейство. Как вятърът поклаща редките листа
на палмово дърво. И значи всичко беше истинско: реално.
Щом усеща в ствола му позната и желана неподвижност.


* * *
Вече не харесва игрите с обичайното. Иска да тръгне по вълните.
Без благодарност за чудото. Без колебания за следващата крачка.
Без задължение да стигне хоризонта. Иска да гледа отдалеко.
Как вятърът минава през него. Прави го невидим.
И после: никакви разплитания, разкази и многоточия.
Край на подреждането. Не иска да се скрие. Съвсем ще изчезне.


Песен

Пред очите му е непрогледно. Няма даже бледи звезди.
Не знае къде се намира. Достатъчна му е посоката: навътре.
Още по-навътре. И щурците стържат. Свързват тъмнината
с друга тъмнина. И другата с друга: още по-отвъдна.


Полу-усмивка

На Бродуей и четирийсет и някоя улица. Или близо до четирийсет и
някоя. Но на Бродуей. Точно там видя опакована в парцали миниатюрна
бабка с полу-усмивка на лицето. Стоеше до входа на Bank of
не знам какво си. Беше ясно, че няма никога да влезе,
а само ще стои над вентилационния отвор. Отдолу подухваше
топло в ноемврийския следобед. Запомни тази бабка,
защото отново я видя след десет дни на същото място.
Все така полу-усмихната. Запомни я, защото не успя да определи
какво изразява нейната полу-усмивка. Помни я, защото и сега,
когато отново я вижда след толкова отминали години, на лицето й
е същата полу-усмивка. И отново се опитва да разбере
какво ли наистина изразява. Какво му се иска да изразява.


Не-искане

Не иска да е бизнес лидер. Казва го, защото наблизо
дърдорят на тази тема. Не иска да е въобще лидер. Казва го,
защото се вижда сред смълчана тълпа подлизурковци.
Не иска да е аташе по печата в далечна страна. Казва го,
защото познава един, който много иска. Не иска!... Каквото и да му
предложат, ако е от друг пожелано. Казва, че само това иска.


Пипала

Не желае да го потупват по рамото. Да го поглеждат с усмивка.
Мрази наградите. И състезанията. Няма нужда от дрога,
от пари, и от любов. Ненавижда пипалата на всяка зависимост.
Пречат му да отплува. Той им пречи да висят свободно.


Разчитане

На Кристин

Попадне ли сама в пълно кафене, започва да се превежда
на непознат език. Никога буквално. Но личи отдалеко.
През цялото време очаква хората да я наранят с поглед.
Или с неясно подмятане. Ако до края никой не посмее,
само се усмихва наранена. И по-трудно се разчита мисълта.


Нагоре

Стоплена от слънцето, тишината
бавно се издига в късния следобед.
Сред високите дървета. От мушица
позлатена. От мушици позлатени.


Случайно

След като са живели заедно толкова години, случайно е,
че се срещат отново. В един апартамент. Една стая.
Едно легло. В няколко думи, прошепнати преди да заспят.
Случайно той се събужда. Слуша я как диша равномерно.
Подозрително спокойно. Не успява да се присъедини.

Българската литература

© 2001 Литературен форум