Литературен форум  

Брой 24 (465), 19.06. - 25.06.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Веска Гювийска

 

Един поет по-малко

Не всичко е пустота и думи. Понякога избухва Втората световна война и разквартируват немците у нас. Разменяме яйце срещу празна консервена кутия. Това ли ядат немците с металните си зъби, с това ли дрънчат. Виж, яйцето е друга работа. Може да купи цялата Втора световна война, дето се побира в празна консервена кутия и кремираме всички думи.
До последния евреин.
Един поет по-малко.


Неделя, обяд

Неделният обяд у нас е традиция. Тогава мама изважда сватбения си сервиз с нащърбени ръбчета. Опъва покривката на масата - от прането на ръка почти прозрачна. Слага дори колосани салфетки, които смешно стърчат на единия си крак (другия са го изгубили във войната). Танцува между печката и масата, масата и печката - два пъти напред, веднъж назад - едно танго с големия черпак и все по-малките порции.
Ние усилено дъвчем традиция.


Коридорът

Най-дългото място на света е коридорът в болницата. Стените му са съградени от вградени невести, които люто кълнат на клас секретарката - черната царица на квадратите бели. Докато ги обхождам с поглед, докъдето погледът стига (по-нататък е царицата черна) намирам разни неща. Веднъж намерих едно кръстче и ме налегна оная тъга, дето ни наляга веднъж на всеки сто години.
Винаги е по-лесно да изгубиш Господ, отколкото да го намериш.


Последният портокал

Портокалът е снежен човек. На всяко свиждане ми донасят по един. Никога не ги броя. Можеш ли да преброиш снежните човеци. Докато не започнат да излизат от нощното шкафче - снежен човек след снежен човек. До последния портокал на твойто довиждане.


Леген

Държа краката си в леген с морска сол. В тоя момент си мисля, че морето ми е до колене. Идва мъжът ми, изува единия чорап и с царствен жест го захвърля в средата на стаята - на него има дупка колкото морето (кога ли най-после ще го закърпя), изува и другия, и казва "Днеска падна голямо чорапене", след което потапя краката си до моите като подводници. Под водата краката ни нежно се докосват. Така ли се любят подводници.
Ние гледаме врящото гърне (това остана от морето) и броим вещици.

Българската литература

© 2001 Литературен форум