Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

   

Ние искаме да сме боклуци

Със студента по история г-н Христов разговаря Анелия Митова

 

Г-н Христов не пожела да се представи с цялото си име. То, всъщност, може би наистина не е от значение. Важното е, че разговарях с млад човек, който се е отказал от бъдещето си в Германия, за да се върне тук. За да работи тук и да бъде полезен на себе си, родителите си и на нас. Срещнахме се пред централата на СДС по време на протеста срещу възможността Иван Костов да подаде оставка. Интервюирах го, тъй като не приличаше на обикновен сеирджия. И защото беше отчаян.

 

- Г- Христов, нещо за Вас? Защо сте тук?

- Първо учих в СУ "Климент Охридски" - история, немска филология. После отидох в Германия. Изкарах езиков курс, взех си изпита, получих стипендия, можех да остана. Но реших да се върна, тъй като нещата в България вървяха добре, поне така, както аз го разбирам. Така че реших да се върна и да продължа образованието си тук, да си уча на спокойствие, история... И сега изведнъж се оказа, че... Върнах се през март, малко преди стачката на таксиметровите шофьори. Едва сега разбирам каква помия е този народ. Аз в Германия се чувствах горд, че съм българин. Но ние сме една мизерия, тотална. И никога няма да се оправим.

- Вие гласувахте ли?

- Разбира се, как няма да гласувам? Аз съм ангажиран с бъдещето си човек. И не мога аз да имам хубаво бъдеще, при положение че страната ми тъне в мизерия. Това означава, че или трябва да си с мафията, или да мизерстваш с всички останали. Аз съм про-натовски и проевропейски настроен, защото това е истината за една мислеща нация. Но за съжаление явно за българската нация истината е да е Задунайска губерния. Това са голите факти. Ние просто искаме да сме едни боклуци.

- Говори се, че за Национално движение "Симеон II" е гласувала по-нискообразованата част от българския народ?

- Не е само това. Вие гледахте ли разчупения вот, който дадоха социолозите? Има тридесет и незнам колко процента висшисти. Само с няколко проценто по-малко от селата. Това е срамота. Ние нямаме никаква интелигентна класа. Нямаме нищо. Ние сме просто едни гадни, дебели лумпени, които се возят по мерцедесите. Цялата нация сме такива. Аз вече нищо не виждам. Чувствам се окраден, обран.

- Какво правим оттук нататък?

- Ако имам възможност, ще прецакам българите по някакъв начин и това е. Ако се докопам до някаква власт, което вече не ми се вярва да е възможно, бих положил всички усилия да направя някакво зло на България, защото тогава съм сигурен, че ще получа всички уважения. Защото доброто никой не го забелязва и не го и ще. Ето, чувате какво става около нас. Това беше единственият човек, който аз смятах за истински политик в България. И ние какво направихме? Отнесохме се към него по най-лошия възможен начин. Не е моя мисълта, че не сме народ, а жива мърша. Доскоро не вярвах на вуйчо ми, който е земемер и често обикаля провинцията. Викаше ми: хората са мързеливи и гадни. Ние им връщаме земята, а те питат: а сега какво да я правим. Аз му казвах: абе не е така, все ще успеем. Но сега съм категоричен: ние не заслужаваме да живеем добре. Заслужаваме да страдаме и да сме гладни. Обичаме тия, дето ни прецакват. Ужасно съм разочарован, просто нямам думи. В момента развиваме един македонски модел. Утре ще дойдат турци. Ето очертава се коалиция с ДПС. Хак да ни е. Психиката ни е робска. Можем да обвиняваме само себе си. То е като оня виц. Прибира се Нане вкъщи и вика на жена си:

- Натрескай ми един пирон в главата.

- Що, бе? - пита жената.

- Ами щото Вуте отвори бръснарница.

Българската литература

© 2001 Литературен форум