Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

   

Болката от загубата може да сплотява

С Филип Димитров, посланик на България в САЩ, разговаря Георги Коритаров

 

- Г-н Димитров, смятате ли, че са поставени под съмнение мисията и оцеляването на СДС, след резултатите от тези избори, признати от Иван Костов за тежка изборна загуба?

- Оцеляването на СДС е нещо, което много пъти е било поставяно под съмнение. Надявам се, че и този път това ще мине. Що се отнася до мисията на СДС, тя е да направи България една от държавите на атлантическия свят. Една от онези страни, в които има демокрация и хората живеят добре. При СДС това е застъпено сто процента, а в другите партии може да не е сто процента.Тази мисия СДС започна да изпълнява и тя трябва да бъде изпълнена, защото алтернативата е да вървим към Третия свят. Мисията на СДС остава. Това, което чухме в нощта на изборите, беше, че победителите НДСВ заявиха приоритети, които в голяма степен влизат в рамките на същата мисия. Ако тези позиции бъдат следвани неотклонно и изпълнявани както си му е редът, тогава ще има движение между двете формации. Обратното, ако има отклонения, СДС ще бъде готов да търси връщане към тези цели. Не знам колко са официални, но според моите изчисления СДС получи около 700 хил. гласа. Това е сериозна част от българската нация и бих казал, една много добре ориентирана част от нея. Тези хора в България ще продължат да отстояват същите позиции. Дай боже те да могат да се реализират ефикасно още през тази година от правителството, което ще предложи НДСВ. По мое мнение, това правителство би изглеждало странно, ако то не иска да осъществи тези цели и ако в него липсват знаците, които определят България като символ на тези цели. Предполагам, че мегдан за сътрудничество има, остава да видим позицията на победителя и позицията на СДС и да се надяваме, че този резултат може да донесе полза на България. В момента ползата на България може да бъде само една - влизането на България в НАТО. В момента, в който всички процеси в страната станат необратими и от който момент нататък можем да си подреждаме вътрешните работи при по-голямо спокойствие.

- Има ли вероятност, според вас, отново да възникне въпросът за организационния характер на СДС? През тези 4 години той извървя процес на укрепване като партия, тръгвайки от предишното си състояние на коалиция. Възможно ли е сега да се появят гласове, които да се опитат да ревизират предишното състояние?

- Проблемите на СДС не са в това, как се назовава то, а в това доколко съществуват връзки с избирателите и доколко тези, които участват в структурите на СДС, имат подходящите механизми да регулират своето собствено поведение.Това нещо може да бъде обект на коментари от гледна точка структурата на съюза. Струва ми се, че движения напред-назад обикновено не са много уместни, не изключвам възможността да се направят някакви усъвършенствания на устава, това е въпрос най-вече на практическа дейност и на контакт със структурите ни. Промяна на цялостния СДС, т.е. превръщането му от партия в някакъв вид коалиция би имало съществен ефект. Какво всъщност би означавало това? Би означавало формулирането на някакви разнопосочни тенденции в него, които изхождат от различна доктрина, но искат да постигнат идентични резултати. Аз не мисля, че в СДС има хора с различна доктрина, може би има такива, които нямат никаква, но това е отделен въпрос. Позицията на СДС и неговите идеални, принципни цели са достатъчно единни и всяко раздробяване на тези цели би било неразумно.

- На пресконференцията стана недвусмислено ясно, че Иван Костов възнамерява да подаде оставка като лидер на СДС.

- Иван Костов заяви това нещо и мисля, че то не би могло да бъде обект на почуда от никого. Той е един достоен човек, достойните хора правят така.

- Това може ли да доведе до някакви трусове в СДС?

- Смените на председатели в СДС винаги водят да трусове. Дано тези трусове са преодолими. СДС има достатъчно ресурси, има фигури, които цяла България обича, познава и харесва. От тази гледна точка, това е въпрос, който може да бъде решен. Елементът на това дълбоко усещане за наказание за свършена работа остава, но тежестта се преодолява.

- Чуха се веднага гласове, че след оставката на Иван Костов ще започне завръщане в СДС на личности като Христо Бисеров, Йордан Цонев и други, които се представят едва ли не като жертви на някакъв "сталински" режим в СДС.

- Това е много глупаво, защото СДС изгуби изборите до голяма степен не заради политиката, която водеше, а заради подозренията, че в него има хора, които водят тази политика непочтено, че взимат пари и че действат за свой интерес, а не за интереса на държавата. Хората, които споменавате, са точно тези, към които хората имат такива подозрения в най-голяма степен. Тежко и горко на СДС, ако те започнат да се връщат.

- Има ли опасност от разцепление на СДС при такава тежка ситуация като загубата на изборите?

- В такава ситуация има опасност от отделяне на хора. Не мисля, че за разцепление в строгия смисъл на думата би могло да се говори. Напротив, болката от загубата, раната от поражението даже може да сплотява.

- Има ли основание СДС да мисли за възможно коалиционно правителство с НДСВ?

- До голяма степен българската нация показа, че не прави разлика между принципната позиция, доктрината на СДС и тази на Симеон Втори. На тях им изглеждат едва ли не сходни, само дето надеждата, че Симеон ще помогне за по-голям контрол на политиците, изглежда по-предизвикателно. С други думи, в очите на широката българска публика няма съществена разлика в целите на СДС и целите на НДСВ. Доколкото съществуваха съмнения дали царят иска да влизаме в НАТО, стана ясно, че иска; ще пазим ли валутния борд - стана ясно, че ще го пазим. Искаме ли Европа - искаме, ще се борим ли срещу корупцията - ще се борим. Всички тези неща са база за едно сътрудничество и публиката вероятно би била шокирана, ако СДС откаже подобно сътрудничество. Победителят е този, който предлага, СДС не може да инициира подобна стъпка. В настоящата ситуация СДС достатъчно ясно е доказал какви са неговите принципни позиции. Би могъл някой да попита - няма ли да си изгубим лицето, ако участваме в някакъв вид съвместно управление? Притеснение няма - нашето лице, ако не го знаят досега някои хора, те никога няма и да го научат. Не става въпрос да се пази някаква идентичност, за това да не ни смятат за комунисти - по времето на Беров това можеше да бъде заплаха номер едно за СДС, но от тогава са минали 10 години.

Аз не мисля, че НДСВ би могло да бъде достатъчно успешно за България, ако отново цел номер едно не е влизането в НАТО през 2002 г. Ако не е ясна приемствеността между неговата политика и политиката, която направи България уважавана и приемлива страна за света, която я постави в ролята на фактор в нашия регион и надежден кандидат за НАТО, трудно би могло да се надява на сериозен резултат каквото и да е правителство. За да има такава приемственост в бъдещото управление на страната, трябва да участват фигурите, които в очите на нашите партньори са знакът, че ние наистина вървим натам, накъдето казваме, че отиваме. От тази гледна точка въпрос на задължение на СДС е да участва в такова управление. Разбира се, нещата трябва да бъдат поставени почтено, а правилата на играта трябва да бъдат ясни. СДС не може да бъде употребено, но при положение, че са налице достатъчно добри индикации за това, че НДСВ действително се стреми към постигането на тези цели, тогава СДС ще бъде длъжно в името на България да помогне.

Материала препечатваме от Mediapool.
Заглавието е на редакцията.

Българската литература

© 2001 Литературен форум