Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Теодора Димова.
Теодора Димова. "Емине". ИК "Жанет–45". Пловдив, 2001

Поредица "Гамбити" на Издателска къща "Женет–45".

Яна Илинда и Емине.

Този роман се чакаше от толкова много време. Ако се съди по появата на отделни откъси от него.

Роман като...Сравнението е наивно. Но това е роман като река. Който те повлича. Думите. Дългите изречения. Вникването в най-малките подробности, жестове и отново завързаните думи. Роман като стихия.

Не е преувеличено.

"Октомври е, а сутрин над цялата земя има мъгли, такива гъсти, млечни мъгли. А към обяд слънцето някак изведнъж ги стопява.

Да, права си, октомври е. Трябваше да събера от гората керемидени листа, да купя невени."

Томислав Дяков.
Томислав Дяков. "Българският характер". Академично издателство "Проф. Марин Дринов". С., 2001

Книгата изследва характерните черти на българина от гледна точка на социокултурната антропология, чиито методи позволяват анализ в широк план: диахронен и синхронен /от миналото към настоящето в различни проявления/. Интерпретацията на множество факти – от фолклора и литературата, срещите с различни хора, наблюденията, анкетите и техният анализ при теренна работа, интервютата и мнения на интелектуалци – убедително доказват тезата за двойствеността на българския характер.

Разгледани са различни черти на националния характер – патриархалността, трудолюбието, здравомислието, гостоприемството, егоизмът, умереността, честолюбивостта, нихилизмът, храбростта, простотията, чувствителността, интелигентността, недоверчивостта, уседналостта...

"Изследването принципно е отворено за допълнения и несъгласия, читателите на един социокултурен труд винаги са съавтори, а тук конкретно те са и персонажи. Затова и насочеността е към широкия кръг българи, които се интересуват от тези проблеми" – пише авторът.

Тази книга-диалог – между различните поколения творци, между автора и читателя – е отворена за всякакви мнения в търсенето на културната ни идентичност.

Йоланда Зографова.
Йоланда Зографова. "Агресивността на българина в условията на преход". Академично издателство "Проф. Марин Дринов". С., 2001

Времето на прехода към демокрация – време на различни промени в социалния живот, провокира промени и в душевния свят, и в поведенческите изяви на българина. Книгата анализира важни изменения в социалната психика – увеличаването на агресивността като начин на посрещане на всекидневните трудности.

И проблеми, като междуличностен стил на отношения, като характерен модел на поведение на голям брой хора, проявяващи го в публичното пространство и в медиите.

Богат емпиричен материал и анализи на съвременните особености на психичния ни живот. Отчитат се сериозните факти относно масовизирането на агресивността.

Разгледани са толерантността към насилие, стремежът към реванш, към отмъщение и злопаметност, както и масовите представи сред българите за съдържащото се насилие и агресивността в медиите.

Преподаватели и студенти биха могли да използват написаното за по-пълно осмисляне на социалните и психологичните страни за засилването на агресията.

Йоланда Зографова е старши научен сътрудник, доктор по философия в секция "Социална психология" в Института по психология при БАН. Чете лекции по психология на междуличностните отношения в Нов български университет.

Евгений Дайнов.
Евгений Дайнов. "Селски работи". Фондация "Българска наука и култура". С., 2001

Това са разкази за разни неща.

Румен Леонидов ги нарича "Селските случки на един градски".

"Тази книга е съставена от текстове, които нямат претенции да са художествени инвестиции в неработещата ни литературна промишленост. Да бъдат нова или непозната литературна фиданка в словесната ни градинка. Нито имат амбицията да изместят или заместят досегашните писателски имена, именца и фамилии."

Непринудени "зарисовки от деня, словесни фотографии" на изчезващата ни действителност.

Просто разкази за разни неща, случки, фрагменти от всекидневието.

Евгений Дайнов сам отговаря на въпроса, който почти всеки читател би си задал в предговора "Как от политолог се обърнах на писател".

Доцентът по политически науки в Нов български университет пише: "Кога съм си мислил, че ще ставам, един вид, писател? Кога, кога – никога. Да, ама и това стана, хич без да съм знаел или без да съм се нагласял нещо за такива работи".

Разказите обаче са факт. При това – за истински хора, истински истории, "картинки от живота на българите от наше време".

Българската литература

© 2001 Литературен форум