Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ДА НАПИШЕМ ЗАЕДНО КНИГА ЗА АТАНАС ДАЛЧЕВ

Лъчезар Мишев

Нещо малко за големия Атанас Далчев

 

Колчем си спомня за бай Атанас Далчев, виждам го да върви полека, някак си морно и тежко, като човек, който не е свикнал да ходи много, винаги гладко избръснат, маниакално чист. Личеше си, че е залягал повече над книгите, никога не е спортувал. Не бързаше, сякаш се боеше да не изпревари пъргавата и остроумна мисъл. Зад масивните рогови очила с високодиоптрични стъкла очите му гледаха спокойно, добронамерено, понякога - присмехулно. Те почти никога не шареха наоколо – не беше необходимо да дири с очи признанието на околните. Бай Атанас не обичаше да ходи самичък (та кой ли не би се изкушил да побъбри с такъв начетен и приятен събеседник). Той съзнаваше, че го гледат, че го уважават и му се възхищават – суетата не му беше чужда.

Мисля си колко много би загубила нашата преводна литература, ако го нямаше Атанас Далчев. И колко щастливи са чуждестранните автори, предимно класици, до чиито книги се е докосвала нетърпеливата му и взискателна критична мисъл. Още е пред очите ми сборникът с избрани разкази на А. П. Чехов, който преди години издателство "Отечество" се канеше да преиздаде. Прелистих превода, защото трябваше да го прочета за възможни коректурни грешки, а и за да се насладя повторно на Чеховия брилянтен изказ. Когато прочетох "Степ", направи ми впечатление колко изчистена е фразата, как леко се леят думите, кои от кои по-пъргави и колоритни. Те скачаха, гонеха се, надпреварваха се една друга, досущ руски тройки, и огряваха с приказна светлина бялата степ на листа. Голямата магия на превеждането, "най-бавният, подробен и задълбочен прочит на една книга", усетих в този разказ. Ширналата се необятност на руската степ, нарисувана с величествен замах от авторовата неповторима четка, бе намерила точното си, равнозначно отражение в българския превод. Всяка дума стоеше, непоклатима и неотместима, на своето единствено сгодно място и тежеше там със страшна сила. Отгърнах любопитно последната страница със съдържанието, за да видя чий е преводът. Беше на един градски човек, на когото тази действителност би трябвало да е далечна, чужда и непозната.

Един лош превод, казваше бай Атанас, каквото и да правиш, си остава лош. Дори най-добрият и съвестен редактор да се залови с него, нищо няма да свърши. Все едно изкусен шивач да вземе да поправя скъсана дреха. Каквито и кръпки да слага, с каквито и конци да шие, колкото и дрехата да изглежда почти нова, тя си остава пак кърпена, един вид втора употреба.

А така е с всички негови преводи. Далчев подхождаше сериозно, отговорно, не ги караше през пръсти, за да получи бързо хонорара, макар че в многочленното му семейство тогава работеше само той и винаги имаха нужда от пари.

Помня ги с баща ми в малката стаичка в редакцията на списание "Пламъче". Трите бюра, разположени Г-образно, а те двамата седнали зад едното, досущ ученици зад своя чин. Бай Атанас винаги се настаняваше някак си комфортно, прехвърляше ръка през облегалката и цялата му фигура излъчваше такова удобство и от него лъхаше такова спокойствие и достолепие, все едно дървеният стол беше меко кресло или царски трон. Вдълбочени било в някой разказ, било в стихотворение, те си подсказваха тихичко, така че никой учител не можеше да пише единица за подсказване на тези двама прилежни "ученици".

А когато работеха у дома, избягвах да влизам в стаята – знаех, че не обичат да ги безпокои някой. Все пак се е случвало да надникна от вратата и тутакси съм се повръщал назад, защото ме поглеждаха отегчено и ми даваха да разбера, че им крада безценни творчески минути. Е, друг път ми се радваха, защото за миг спираха да вадят очи над ръкописа и можеха да отморят.

Виждал съм как хората пристъпват към големия поет и преводач понякога с възхищение, понякога със завист, нерядко с боязън и винаги с доверие. Навярно ги завладяваше невидимият ореол на ерудита и философа, на самобитния творец и на човека Атанас Далчев.

Българската литература

© 2001 Литературен форум