Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Оля Стоянова

Между Барт и брътвежите

 

Митко Новков, "БАРТвежи"Тази книга сякаш е между Барт и бърборенето. Между лекото писане, лекото говорене и брътвежите, между заиграването с всяка тема и всичко - от една страна. И от друга - между Барт, Батай, Фуко и Дерида, например...

... "БАРТвежи", се прицелва едновременно в две съвсем различни, но с еднаква стръв преследвани желателности: "високия" семиологичен ("академичен") дискурс и "ниското" непретенциозно ("салонно") бърборене. Един вид (квази)научен изказ за битови реалии."

От едната страна летвата е високо вдигната. От другата страна летвата е на нивото на всекидневното.

Започва интересно.

"Събраните тук текстове никога не са си въобразявали, че ще се вместят в книжно тяло. Но сега, след като невъобразимото (или непоправимото) вече се е случило, нужно е, мисля, да се обоснове тяхното така предизвикателно-виновно материализиране/нахълтване в света."

Това пак от една страна.

От друга страна, Барт пише, че общуването между автор и публика е движение на един променящ се смислов поток. И тъкмо заради това на литературната комуникация са й присъщи двусмислието, недоизказването, неяснотите и дори недоразуменията.

С книгата на Митко Новков това няма да се случи. Защото текстовете имат предистория, например, и защото вече са познати на публиката от публикации в седмичниците за култура. Книгата се явява обединяване на текстове, съединяване, постигане на някаква цялост...

Целостта идва и от друга посока. Очертаването на един глас, който говори за Елин Рахнев и Марин Бодаков, за Христо Калчев и Паулу Коелю, за Ник Кейв и Георги Каприев, за Ролан Барт и Емил-Мишел Чоран, за театър "4хС" или театър "Щрих" и други работи.

И тук могат да се потърсят прилики с "Митологиите" на Барт, впрочем.

А, да. И не на последно място - корицата. Графичното оформление на Кирил Прашков, двете ръце и бонбона. Заиграване, жонглиране, подхвърляне, улавяне и пак изплъзване на смисъла, тълкуванията, "писаниците", бонбона...

Толкова. Като я разтръскаш тази книга, все изкача по някой бонбон.

Но зависи дали ще го хванеш...

Българската литература

© 2001 Литературен форум