Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Снежана Иванова

 

Праг зад вратата

Щом тръгнеш задминеш просенец*
подир всяко откъснато раждане
вързулиците на кръвта

кое е моето тяло?

ако слея сярата и живака
ако сбъдна слънцето и луната
в човешки съсъд
пак ли моето тяло
все същото тяло
същата скръб:

просеник досам просяка
троскот ничком троскота
кривокрила
слепонога
просенишка съдба

залязвам накъм върха
разсъмвам накъм края

гарван приспива гарвана
да му изпие сълзата


* Просенец (старостлав.) - декември, рожденият ми месец



Защото съм малка

гледам света от високото
гълъб
полегнал върху камбаната

защото съм малка
преодолявам тялото
преди да го изпълня
рани по коленете
драскотини по дланите
лактите гущерово сияние

защото съм малка
приютявам небето
преди да си припомня
преди да го насънувам
съмнала из ливадите
омайвах звездите
обласквах планетите
а щурците мълчаха
сиротното ми детство

защото бях малка
защото бях тъжна

лунички по бузите
луна под сърцето
нащърбен месец
непорасла година

и аз все тъй малка

трептя от високото
само звън и ще литна
звън подпали гълъба
ангел гасне камбаната


Радуша

из големия студ
кърша
топлото тяло на хляба
роня го на сълза

тъжна съм сякаш слънце

не е полъх
не е смях
и човек не е хлябът
да бе камък
само залък стига за едно (по) коление
да остърже стомасите
да ги светне
да издумка бакърът им белезникав

бледна съм сякаш луна
с небесата си слазям

денем
шъпне уханното тяло на хляба
досна
вайка душата му се самотна

стръмна съм сякаш сянка

Радушо Радушо - дека осъмнем?

Огинот по старец йот пепело


Петдесетница

чужбините на странстващото тяло
лисича папрат
ще ни отвяват ветрове оттатък
престол и жалост

ще ни засипват снегове и пясък
от скръб по-черни
и гарваните дето ни намерят
ще ни разнасят

ще ни погребват майките сред мрака
в греха си страшен
камъкът върховният побащим
ще ни оплаква

гробарите ще пият до премала
за бог да прости
душите ни безпътни и безкостни
чужбинско тяло



В красивите уста на гладиола

внезапен страх

сега съм малкото дете
царкиня на полята
приспивам куклата която плаче
мамо
сега съм майката на боговете
зад шубрака
пазителка на хляба и безсмъртните животни

така ми викат
малката снежанка пшеничените плитки
така ми казват братята
на тайния следобед
не се преструвам
а воювам с армиите на осила
тревите литват куклата
която плаче

мамо

глухарче се надвесва да й пази завет
дори не знам коя съм
времето ми свърши
нехайно го окраде грозното пространство
израствам се пораствам още
а не стигам

изгряла съм в окото
на една дъждовна капка

Българската литература

© 2001 Литературен форум