Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Владислава Костова

Без дистанция

 

"Без дистанция" е пърформънс на Томас Лемен. Проведе се в НДК, мероприятие е на "Театър в куфар".

Беше истинско, изпълващо показване с висока степен на концентрация, строга схема на танцови движения, автобиографични елементи, нямаше много материални обекти - само маса, два стола, микрофони, уредба. Актьорът говореше на английски, но имаше и български превод. Текстът беше коментар на действията. Например: едновременно с изговарянето на "...сядам, в ляво, на масата", Лемен го правеше. Изграждайки алюзии, изпълнителят ни водеше едва забележимо към финала - една истинска история за страшна авария в мина. Петима души оцелели десет дни благодарение на личната сила на един. Случаят и думите на този човек направили огромно впечатление на Лемен: "Не. Аз бях десет дни под земята, в тъмна, мрачна дупка. Но аз мога да вървя сам. Толкова съм щастлив, че отново мога да бъда с вас. Благодаря ви, че през цялото това време вярвахте в мен"-"Като чух това се разплаках, аз трябва да разкажа тази история." И го направи, въпреки че не всички го разбраха. Томас Лемен приканваше публиката към участие. От самото начало се усети учудването й, голяма част от хората бяха абсолютно омаяни от внушението. Имаше две минути за предложения на зрителите, някои изявиха желания, актьорът ги изпълни (да изпее нещо, да говори на немски и т. н.). Преди това на въпроса: "Какво по дяволите си мислите, че правя тук?!", зададен доста риторично, една възрастна дама от втория ред отговори: "Шоу за луди хора", а момиче, седящо недалече, я прекъсна: "Моля, ако обичате, тихо", " Но аз отговарям...", засегна се първата. И двете неусетно се поддадоха на провокацията, но явно не забелязваха колко ловко Томас Лемен скъси дистанцията между хората, между актьора и зрителите. Изпълнителят ни показа границите на изричането на въпроса, с най-висок звук и енергия и с нормални. Говореше с нас като с познати, всичко се случваше в момента, между коментарите танцуваше движения от бойни танци. Не актьорничеше, нито правеше нещо брутално впечатляващо, просто задържаше вниманието ни върху експресията чрез своя магнетизъм и цялостна концентрираност. Все едно да танцуваш непознат танц, воден от виртуоз, усещането е неповторимо. "Без дистанция" беше показване, разказване, обяснение, игра, урок, танц... Между отделните действия Томас Лемен ни четеше своите ремарки, както и старите си идеи, записки, разсъждения. Това ми даде възможност да си представя цялото по няколко различни начина. Заедно преминахме през творческия процес плюс самото представление. Мимиките, звуците, жестовете му бяха добре организирани, а затова изключителни и ефикасни. Според Гротовски "Истински изразително е това, което актьорът извършва с цялото си аз..." Подобна целенасочена искреност забелязах в този пърформънс. "Знаеш ли защо съм несигурен пред представление? Защото трябва да спечеля нещо, защото мога да загубя всичко, защото ако нищо не се получи, може всичко да се провали, а аз нямам осигурителен колан, парашут или мрежа... Вместо хореографски изпитан танц ще видите сбирка от стари и нови идеи" - Томас Лемен.

Българската литература

© 2001 Литературен форум