Литературен форум  

Брой 25 (466), 26.06. - 02.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Виолета Молнова

Всички сме малко ударени

 

Под заглавие "Къде е ударен Ботйов? Или изстрелите са били два..." в бр. 21 на "Литературен форум" е отпечатан ръкопис на покойния Георги Тахов, в който се поднася отдавна оборената мълва, че Ботев е убит не от турците, а от свои другари. Позовавайки се на разногласия в спомените на Ботеви четници, Тахов твърди, че в Ботев е стреляно два пъти - в челото и в сърцето. А щом е така, значи той е убит от Войновски и Никола Обретенов, гласи изводът. Доказателства никакви. Войновски е загинал още тогава и не е оставил спомени, а Никола Обретенов доживял старини, защото, според Георги Тахов, "престъпниците обикновено живеят дълго, за да изкупват греховете си". А участието му в комисия за установяване лобното място е обяснено с почерпаната от криминалетата "стара истина", че "престъпникът винаги се връща на местопрестъплението".

ръкописС публикуването на ръкописа Дочо Леков не прави услуга на автора, който няма как да се наслади на ефекта от закъснялата сензация, нито пък прави услуга на читателите, които не могат да съпоставят литературата по този въпрос, за да установят, че твърденията на цитирания четник Димитър Икономов за куршум в челото са съчинени от брат му Пенчо Икономов, навярно под влияние на излязлата първа биография на Ботев от Захари Стоянов. Не е вярно и това, че "престъпниците", за да прикрият "екзекуцията", нахвърлили върху мъртвия Ботев клони, "и то от шипка, т.е. трънак, който някой едва ли би се заел да разплита. Всъщност Войновски изобщо не е бил там, Ботев е убит с изстрел в сърцето, а тримата четници около него и още двама, които били "на двайсетина крачки", се простили със своя войвода, "целунали го за последен път, посипали трупа му с цвят от шипки и продължили"... Цвят от шипки, а не трънак.

По тоя повод се налага да разкажа един случай, от който личи, че Георги Тахов не обуздаваше фантазията си дори и когато се отнася за лица и събития от национално значение. Един ден през 1981 г. пишех статия за учителя Йордан Стоянов. Познавах го от детинството си. Беше мъж на моя по-възрастна братовчедка - добър и чист човек, починал няколко години преди това. Оказа се, че е оставил спомени и в тях с изненада прочетох, че в книгата "Село Върбовчец" Антон Страшимиров е разказал за срещата си с него, станала в с. Яньовец, където през 1929 г. Йордан Стоянов бил учител.

Бях завършила и току-що преписала статията, когато пристигна Георги Тахов, видя разхвърляните около мен листа и попита какво пиша— "Я да видя", взе той ръкописа от масата, прочете го отгоре-отгоре и с едно "Нали може?" започна да драска по него. Беше втори екземпляр, та не го жалех. Гледах с любопитство и чаках. Накрая явно доволен, Георги ми го протегна: "От пръстите ми тече. От сън да ме събудиш, мога да напиша статия"...

И ето какво бе изтекло и как бе преобразен моят прост и безхитростен разказ: "... Антон Страшимиров писа за един млад учител, когото нарече "малкото чудо на този край". Писателят почина. Оказа се, че Йордан Стоянов е жив. Срещнах го.

- Страшимиров ли, усмихна се той, да - искаше ми спомените. На три-четири пъти разговаряхме в старата "Копривщица"...

Тук трябва да прекъсна, за да кажа, че не мога да си представя въздържателят и вегетарианец батко Данчо в кръчма! Нататък е още по-интересно.

" ... При втория път с него беше Христо Ясенов. Ясенов пушеше много и Антон му се сърдеше: "Ще изгориш, не е за твоите дробове..." Когато разбра, че в спомените ми става дума за Септемврийските събития, Ясенов угаси угарката и почна да слуша. Тук не са толкова съществени моите спомени, колкото отношението на двамата писатели - безследно изчезналият Ясенов и Антон Страшимиров, автор на "Хоро". Всъщност какво им разказвах"...

Следват 12 реда мой текст, после Георги Тахов продължава:

" - Данчо, напиши всичко това! Напиши! - удари с юмрук Страшимиров по масата, а Ясенов се огледа: "Повече размисъл, по-малко ярост!" Всъщност кой е Йордан Стоянов, към чието житие проявяват интерес Антон Страшимиров и Христо Ясенов?...

Нататък следва мой текст, като само накрая е прибавено разсъждение за прототиповете на изтъкнати наши писатели... "Един от тях е учителят с толкова интересна биография - Йордан Стоянов. Този, който е разговарял със създателя на "Хоро" и с автора на "Петроград" Христо Ясенов".

Така завършва съчинението на Георги Тахов върху моя тема.

- Георги, аз това няма да го напиша.

- Защо? - засегна се той.

- Защото не е вярно. Не мога да си го съчинявам.

- Има ли кой да го опровергае? Няма. Значи може. Всичко може да се напише, щом няма кой да го опровергае... - Засмях се и той се ядоса: - Ти никога няма да се наложиш!

Както тогава, така и сега държа да се знае, че безкрайно уважавам читателите, не искам да се "налагам", а само да се изкажа и споделя с тях това, което смятам интересно и важно.

Георги отстъпи едва когато му обърнах внимание, че срещата със Страшимиров е била през 1929 година, следователно няма как убитият в 1925 Христо Ясенов да пуши цигара от цигара.

- А-а, така ли? Не съм забелязал. Щом е така, значи не може.

Ако не беше "така", доверчивият читател трябваше да прочете, че срещата със Страшимиров не е станала в гушещото се в котловина сред високи върхове старопланинско село Яньовец, а в задимената механа "Копривщица". Статията ми така си остана ненапечатана. Листовете с бележките на Георги Тахов, разбира се, запазих. Изхвърля ли се такъв автограф!

Смятам всички ще се съгласят, че когато се посяга към историята, само горещо сърце не е достатъчно. Точно тук може да се приложи съветът, който един виден наставник (макар и от друга област) дава на своите хора: нужен е хладен ум и чисти ръце. Това за чистите ръце е особено важно. В противен случай ударът пада върху читателите.

Българската литература

© 2001 Литературен форум