Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Августа Манолева

Духът на България

 

Промоцията на компактдиска стана в Салона на изкуствата. Видяхме, че за да реализира своята идея, Теодосий беше събрал майстори музиканти и певци. "Космическите гласове" като основен вокал, който често диалогира с кавала му. Пианистът Ангел Заберски, Юлиян Янушев – саксофон, китара и тамбура – Ангел Ангелов, гъдуларят Пейчо Пейчев, гайдарят Красимир Кондов и, разбира се, неизменната група: Еко – басистът Веселин Веселинов; Стоян Янкулов, Христо Йоцов – перкурсии.

Продуктът – красив отвън, мелодично провокативен отвътре, е с всички шансове за предно място в световните класации. Можем само да съжаляваме, че по обстоятелствата – бедна, малка източна държава, вместо да взриви световното музикално пространство, ще се наложи бавно и постепенно да се превземат джазфестивалите.

Разговорът с Ваня Монева – диригент на хора "Космически гласове от България", отваря завесата за някои работни тайни. Оказа се, че заедно с Емил Минев, мениджъра и продуцента на хора и продуцент на диска, стоят в основата на проекта като партньори на Теодосий.

 

Августа Манолева: Разкажете ни нещо повече за това, което чуваме от диска. Творческият процес е задкулисен, но винаги интересен.

Ваня Монева: Целият диск е по музика и текст на Теодосий. Аранжиментите са също негови. Текстовете е направил във фолклорен стил. Някои от партитурите ни изпрати от Щатите през януари, защото беше там, февруари месец ние подготвихме всичко и март записахме. Стана много бързо. Музиката е хубава и увлича. Когато си дойде, нямаше никакви изисквания и забележки. Идваха му само нови идеи, пробвахме ги, за да се обогати частта, която репетираме. Например по време на самите записи му хрумна образа "Магия за любов" – това е едно словесно наричане, което се превърна в драматичен акцент на цялото произведение. Сама открих драматургията, замислена от Теодоси, без той предварително да я е разкривал. Всъщност всяка част носи връзка със следващата. Първата – "Разсъмване" започва с отваряне към светлината, любовта, всичко хубаво и светло. Началната песен "Малка мома" разкрива красотата на българката, нейната деликатност и обич. В следващата част се появява Той – чуждоземец, защото е предаден чрез сопран саксофон, ухажорът на красивата млада българка. Веднага следва IV част, "Похвалила се", с риторичния въпрос: "Дали мама ще ме пусне да си избера годеника?" и "Магията за любов". За мен това е събирателният момент в цялостното произведение. Следвана е българската традиция да се надума, да се наговори нещо, за да стане. Една бяла, хубава, светла магия за любов. Да го грабне, да го задържи за себе си. В VI част, "Картини", хорът играе ролята на инструмент, който акомпанира на кавала и неговите импровизации. Това е една много интересно разработена триделна форма, с инструментално звучене на хора. Веднага след тази картина с бурни страсти и темперамент, лирично отстъпление и пак задявка, следва "Как се казва това". Дали това е любовта, или нещо, което ще отмине бързо? "Подножие" е предстоящото между тях двамата. IХ част е лирична песен, казва се "Свирка". Там хорът кореспондира много хубаво с кавала. "Емине" е последната, апотеозна част. Момата се жертва по начина, по който Емине е запазила гордостта си, хубостта си и всичко в нея. Музиката на Теодосий е много силна, с различни настроения и напластявания. Съумял е да натрупа пластични редувания.

А. М.: В каква насока постигате тази разноликост?

В. М.: Освен богатия фолклорен репертоар имаме диск с църковнославянска музика. Миналата година пък направихме произведение с джазсъстав. Шест джазови музиканти заедно с хора изпълнихме творбата на един хърватски композитор, който живее и работи в Австрия. Бил е ученик по перкурсии на индийски професор. След тримесечния си престой в Индия се запалва от текста на един бенгалски мислител философ. По неговите осем стиха, като осем молитви, написал музикално произведение. Пеем на санскрит. Звученето е много интересно. Освен българските гласове, присъствието на индийски елементи в някои от частите, има голямо разнообразие на инструментариума и на ритмиката.

Щастлива съм, че отново работим с Теодосий. За първи път започнахме преди десет години. Тогава бях диригент на народния хор в Националното радио, а той свиреше в оркестъра. Написа музиката за филма "Граница", подари ми я и я записахме заедно. Още по това време разбрах, че не е само виртуоз на кавала. Има много интересна творческа инвенция и отношение към пеенето, към вокала – гласа, най-съвършения и най-труден инструмент. Затова се радвам, че и този път се спря на нас. Теодосий като голям творец е капризен и надали би общувал с всеки състав и изпълнител.

А. М..: Хорът "Космически гласове" привлича и младата публика, макар че не сме твърде отворени към българското, защо?

В. М.: Според мен сънародниците ни само и единствено в чужбина оценяват стойността на българското. Това съм усетила от многобройните ни концерти навън. Често са ми казвали: "Докато живеехме в България, не уважавахме българския фолклор. Затваряхме си радиото, защото тази музика не ни вълнуваше, струваше ни се архаична". Там обаче плачат. Не само от носталгия, а и защото се замислят, проникват в това, което чуват, осъзнават стойността му. Така сме устроени да оценяваме нещата, когато ги загубим, когато сме далеч от родното. Разбира се, стойностната народна музика има своите ценители и в България, а Теодосий Спасов е класически народен музикант. Тръгвайки от корена на фолклора, е развивал себе си многопосочно. Той вече е класика в много жанрове. В диска "Духът на България" има всичко: ако някой не се интересува от фолклор, би могъл да го приеме като джазпроизведение. Това е начин да стигнем до една по-голяма и разнообразна публика, но не като самоцел да спечелим повече почитатели. Направили сме я, защото имаме необходимост.

А. М.: Оттук накъде?

В. М.: Планираме да представим диска най-напред в България, в големите градове. Надяваме се световната сцена да е отворена за нашия продукт, а оттам и престижните джазфестивали, защото изпълнителите са невероятни, а музиката на Теодосий е завладяваща.

Българската литература

© 2001 Литературен форум