Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Илия Бешков

Стефан Стамболов

 

Много посегателства могат да ви се простят*, но това никога няма да се забрави. За предател ли на националната кауза не го обявиха, за сатрап ли, който с Фердинанд сам си вкара таралежа в гащите, за курвар и комарджия ли?... Няма грях - от отказа да служи на народа си, от лекомислените твърдения, че бил натрапил на България Фердинанд, та до мошеническите машинации по изкупуване на евтини парцели в София, за които бил знаел, че скоро ще поскъпнат - нищо от този реквизит не го отмина! А аз вярвам на по-други неща: на написаното от Симеон Радев в "Строители на съвременна България", на изследването на Стамболовия живот от етнографа Димитър Маринов, дори на Султанка Рачо Петрова, това женище, което се отнесе почтено към паметта на посечения мъченик... То, комай, е и единствената й заслуга пред нацията...

Сега да се попитаме кой е Стамболов, какво го откърми и отгледа, та да стане най-младият апостол в Старозагорското въстание, "най-недозрелият" за революционната си мисия в Търново, "най-сополивият" народен представител в Народното събрание на новоосвободена България?... Той беше хъш и си остана хъш до смъртта. Вярно или не, но твърдят, че е курварувал. Добре де, ами колцина се отдават на това занимание безнаказано? Нямат чет, но за един Стамболов било престъпление пред очите на цял народ да лови някоя за кълката. Хайде де!... Имало документи за ментарджийски покупко-продажби на недвижими имоти? Де са те и кой балама ще пропусне благоприятния случай да ги обнародва? Никой! Живял бил разгулено! Че кой къде го е видял и какво щял да каже за него?... Къпал се бил гол в Искъро - че да беше се пооблякъл, та да не се срами чак толкоз! Наши си, от долни по-долни работи!... Зная къде ги убива чепикът, но да спи зло под камък. Инак виж, че и на мене лепнали някое предателско прилагателно...

... От мен го запомни: Стамболов беше личност, а благодарните народи знаят как да си ценят личностите - само ние не знаем!... Той беше политик от световна величина. Ти знаеш ли какво беше докладвал за него гавазинът на самия султан Хамид? Не знаеш - чуй тогава! Пристигналият на височайша среща с падишаха първо бил приеман от този гавазин във вид на везир; приказвали си, докато султанът си свършел някаква друга аудиенция, че тогава чак влизал при него и му докладвал, ама шифровано: "Тоя тежи пет оки, другият - десет" и т.н. Но като влязъл в просторния султански кабинет, се подъбил и само можал да каже:

Падишахъм, тоя не го лови кантарът...

Ето ти мярка, а ние се чудим от какви дерета да съберем още малко размътена водица, та да доизкаляме - не него, защото той е недосегаем - а себе си!... И защо мислиш, че отиде Стамболов чак в Инстанбул - да си направи разходка, да се види само с падишаха ли, да си разменят различни любезности и после да се върне в своето отечество по живо, по здраво? Нищо подобно! Той бе тласнат в този път от една величава идея: постигане споразумение със султана за една българска уния, в която на България се отреждаха екзархийските граници, пък после, при промяна на условията, Стамболов знаеше какво да прави. Това щяха да бъдат дванадесетина милиона население със собствена войска, а това вече е сила, с която можеш да поставиш на колене една Турция... Двамата се разбрали за най-главното, а после Стамболов изпрати Вълковича да досвие кубето на предварително договореното. Но такава силна България не бе по кефа на някои и те взеха, че убиха Вълкович. Това бе предупреждение към Турция и тя се оттегли от своите поети задължения... Но махни Турция - Стамболов разпърдя цяла Европа. За никой друг българин на Запад не е писано толкова обилно и често. И да видиш писания! Това са изблици на възторзи пред самородния гений на българина, който ги слиса...

Знае се един академичен двутомник, съставен в Москва през 1933 година от Васил Коларов. Сега го държат под девет ключа в Народната библиотека. Защо?... Защото преповтори писаното за "тирана" от Симеон Радев. Ако не вярваш, иди и провери - ти барем можеш това...

Но да се върнем малко по-напред: Съединението, детронацията на Батенберг и последвалите я събития... При детронацията Стамболов бил в Търново, където го заварва събитието. Като председател на Народното събрание той се обявява за държавен глава, застава на телеграфа и започва да заповядва, да се разпорежда със съдбините на цяла България. Подробностите се знаят до една, но тук искам да изтъкна нещо по-друго от тях: самосъзнанието на това хлапе за дълг към Отечеството!... Бунтът е смазан, детронаторите са при своите подстрекатели, а Батенберг се завръща, макар и за кратко. Тогава хабното огниво на нов бунт припалва внезапно и подпалва праханта на Русчушките и Силистренските събития. Добре, ама там бил окръжен управител не кой да е, а Мантов, заобиколен с верни на дълга си офицери. Когато Рачо Петров пристига в Русчук, всичко вече било преминало, както седемте дни на Сътворението. Жертва станал само подполковник Филов, който поради глупост се присъединил към завърналите се детронатори... Процесът станал по късата процедура и осъждат офицерите бунтовници на смърт чрез разстрел. Разтичали се тогава близките на осъдените и помолили регентите за помилване. Муткуров и Живков били категорично против, но Стамболов, който още от хъшовско време бил свързан с Олимпи Панов като брат с брата, им се възпротивил. Настъпила драматична ситуация, в която двамата регенти заявили открито, че си подават оставките. Оставка в такова време не е шега работа - тя означавала правителствена криза и надвиснала над страната окупация. Тогава Стамболов пребледнял, топнал перото и подписал регентския отказ. Оттам се прибрал право в дома си, където майка му го очаквала с ням въпрос в очите. Стамболов, всесилният тиранин, захлупил лице в скута й и едва чуто промълвил:

- Мале, нищо не можах да направя за Олимпия. Моли се за спасение на душата му...

И ревнал с кървави сълзи...

Ти представяш ли си като какъв ще е бил човекът, способен да се разплаче не пред друг, а пред майка си. Сега го отпращаме насила към тираните, без да му ходим в дъното на каква висша повеля се е бил обрекъл... Ах, тази нощ! Как ли я е изкарал буден със съзнанието за фаталността на своя подпис?... Не, не! Дори аз не се наемам да мисля хладнокръвно за това...

Има още един факт: откритото писмо до руския император, което се приписва на Захари Стоянов, но други твърдят, че на Захария то било подсказано от Стамболов. В него той се обръща приблизително със следните думи: "... Вие искате от нас да Ви върнем бунтовниците, а държите в тъмница Чернишевски и Добролюбов. Дайте ни тях и ще ги получите всинца живи и здрави..." Ето позиция, а не като оназ юница, която се беше разлепала върху страниците на един официоз: сестрата на Ангел Кънчев - хайде да не определям коя и каква е тя - била отишла да среща капитан Кесяков, начело на контрареволюционната дружина от Търново, и го молила да няма само кръвопролитие...

Представям си какво е било след падането на Стамболов: ликуване на тълпи, викове: "Долу тиранина!", пълна лудост на една полудяла столица... Величеството гледа множеството от прозореца и му се наслаждава. Най-сетне той си е отдъхнал, но нали е отмъстителен Бурбон, намира кой да му доошета започнатото от него. Ето ги "възмутените" македонстващи - на тях подсказва да приключат с този нехранимайко, а те знаят кое как става. Посякоха го на улицата посред бял ден, а царят - нали е цар! - изкъпан, чист, непричом. Пък отгоре има и нахалството да изпрати до госпожа Стамболова лични съболезнования за "фаталната" случка, но не знаеше едно - че Стамболов още приживе бе заклел двамата си сина да не служат на двореца. Те изпълниха клетвата и сега живеят в пълна мизерия - тези "наследници" на несметните си бащини пари... Оттам нататък пътят на величеството бе чист; той можеше да се разпорежда както му хрумна с обезправения народ: война подир война, катастрофа подир катастрофа, докато я докара до абдикиране...

Бог да прости мъченика! Но аз вярвам, че иде денят, в който ще прозрете всичко. Това успоредяване с Фердинанд винаги ми е изглеждало един непонятен абсурд...

6 септември 1949
Съединението


* На комунистите... "представителят" е Станислав Сивриев [горе]

 

Навършват се 100 години от рождението на знаменития български художник и мислител Илия Бешков. По този повод ви предлагаме неговите размисли за съдбата на най-големия български държавник. Те са взети от книгата “Словото на Бешков”, изд. “Отечество”, С., 1998.

Българската литература

© 2001 Литературен форум