Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ивона Тачева

 

27 октомври 1492

Кораби със статуи от абанос,
картографии с ликуващи латински букви.

Едното око на юнгата е вечерница,
а другото - зорница.


***
Тръгнах
без талисман,
без благослова
на жените в черно
с ключ на шията.
Омилостивявах ветровете
с благоуханна пепел
и пера на славеи.

В чуждата градина
пчелите се роят
с медни брони.
Есента е бременна
с близнаци
(слънце и луна),
а корабите носят имената
на архангели.

Само в сънищата
говоря или пея
на майчиния си език.
Крехка и сърцата,
се обрекох на морето.
Лицето ми
с издайнически линии
е старинна карта.


***
Осмелявам се да говоря за морето.

Не узнах какво е любов заради морето.
Пропилявах на сушата
черното злато на какаото,
амфорите с благовония,
коприната -
за да се върна отново в морето.

На брега
Свети Никола чертаеше кръст
по челата ни с миро.
Амин! Амин.
Приливи и отливи.
И горди кораби.

Заради морето
не видях как децата растат.
Барут и кръв,
див вятър и остри звезди -
това ми даде морето.

Сурово е моето море.
Заблуда е, че е жестоко.
То цялото е милосърдие:
коралови гори
и мъдри риби.

Морето говори езика,
забравен отдавна от хората.
Усмихва се,
когато мълчи...
Ще дойде и краят на всички скиталчества.
Ще запечаташ корсарския си дневник
с ален восък.
Толкова отдавна кръстосваш
седемте морета,
че вече никой не те очаква
на брега.
Бряг с пинии, маслини, кипариси и кедър.
Как си съперничат зелените осанки
на земята и водата!
А светлината разрязва с диамант
прозорците на твойта гръд
и бризът разпилява душата ти
на небето.

Българската литература

© 2001 Литературен форум