Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Димитър Коруджиев

Не е било случайно

 

За Пепо Ковачев съм писал неведнъж, той беше най-добрият ми приятел в Софийския университет. Беше всъщност литературната му звезда. Всичко в него ни изглеждаше необикновено: талантът, самочувствието и съмнението в себе си, изтънчеността и дързостта, и даже успеха сред жените. Виждахме белязания човек, обречения да успее, да покорява, голямото бъдеще, голямата съдба. Пепо беше чист белетрист, маниак на художествената фраза, без примес на философия, есеизъм, открит психологизъм и т.н. Разсъдъчно изречение можеше да използва най-много веднъж в разказа си заради неговата неочакваност.

Той умря преди двайсет години и за мен е непрежалим. Оказа се, че е наистина обречен – чувствителен и скрито крехък, а същевременно неспособен да отстъпи. Може би сгреши, че се завърна в родния си Плевен. Уволниха го и партийната машина се зае да го унищожи. Успяха за около петнайсет години. Тероризираха го, държаха го без работа. Канех го, когато бях в Плевен, да обядваме в "Ростов на Дон". И той неизменно отговаряше: "Не ме разглезвай, свикнал съм на хляб и сирене". Но в държането му на роден артист винаги имаше магия, културата му бе огромна, разговорът те извличаше от конкретността, от сивотата. Все едно, че бяхме другаде.

Все още много хора го помнят и обичат. Банално е да кажем, че не написа книгите си – тормозът бе страхотен, рано си отиде. Ще изчезне ли заедно с нас и споменът за него? Не зная, такъв човек надали се е родил случайно.

 

 

 

 

Българската литература

© 2001 Литературен форум