СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

За ръкописите и други неща

И в този брой списание "Лик" продължава темата за шотландските автори в България. Интервю с Робин Робъртсън – "Издателски отговорности и поетични копнежи". Рецептата за правене на поезия: "За мен правенето на поезия се състои именно в редуциране, в дестилиране на най-основното, в премахване на всякакви примеси, които не допринасят за езиковия колорит. По правило писането изисква време и да му придадеш плътност е просто част от процеса."

Плюс поезия от Робин Робъртсън.

И още.

Темата за писателските чернови. Страници със зачертавания, съкращения, допълнения, писане под черта, писане в полето, писане над заглавието и пр. кодове на гениалното Или чисти страници, без нито едно зачеркване, без нито една поправка. "Специалистите по генезиса на текстовете показват творческия процес в неговото развитие." Пространството е Френската национална библиотека, където са разположени близо ръкописа от ХIV до ХХ век, от които има какво да се прочете, а в случая – това, което е по-важно – има и какво да се види. Страници в сияйни витрини, спускащи се прозрачни воали, покрити с почерка на класически и съвременни автори. Темата за анализа на ръкописа и "двата начина да бъдеш писател"...

"Марионетките настъпват" и марионетката, която стана звезда на зрелищните изкуства. "Смятана доскоро за отживелица, тя се завръща преобразена на сцената. Няма го дървеното човече и компания. Новите кукли на конци участват в естетски програми".

Преоткриването на куклата на конци и преосмисляне на естетиката на Пинокио. За ролята на кукловода като Бог. Нещо от сорта и не съвсем...

И от дървените кукли към танцьорите...

Не може да се пропусне и "Земетръсният танц на Саша Валц". "Танцът е интимният език на Саша Валц" - се казва в статията. И нейните думи: "Изходна точка е и си остава "природата" на хората, които наемам в хореографските си спектакли. Това са преди всичко танцьори, които нямат първоначално актьорско или певческо образование. Желанието ми е в процеса на работа да се разкрепостят и да търсят дълбоко в себе си възможности, за които може би не подозират."

Среща с един от най-интересните и концептуални български фотографи – Георги Нейков. Който разделя живота и творчеството си на две – в България и САЩ, където се е установил преди повече от 11 години.