Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Оля Стоянова

Красивата София

 

Къщата изглежда наистина хубаво. Особено за онези, които имат вкус към нещата с история. Тука има много история. Счупените стъкла, прозорците с найлони, големите старовремски дървени врати, миризмата на мухъл, паяжините по стените, лющещата се боя, фасадата с надписи и нататък - дворът с бурени. Такива къщи се срещат все по-рядко в центъра на София, като че ли...

Но това не означава, че не ги има.

Просто по някое време са станали незабележими.

В сравнение с всичко останало наоколо.

Хубава идея е фотоинсталацията "Красивата София" да се намира точно тук. Сигурно са малко местата, където щеше да се намести по-добре. И повече да си подхождат.

"Център за култура и дебат". Така се казва къщата с история. Иначе – ул. "Любен Каравелов" 15.

Кой не е минавал от там...

Но кой ли е обръщал внимание...

Първо те посрещат с вдигната ръка за поздрав скулптурите на двама от бившите вождове-водачи, които до преди десет години красяха парковете и градинките. Сега седят зад вратата. Но пак се виждат. Най-стряскаща е вдигнатата за поздрав ръка след толкова години.

Но това е за къщата.

Другото е "Красивата София" – "намерените инсталации" на Чавдар Гюзелев.

Парчета от София или подробности от същата тази хубава София. Фотографиите улавят неща, които не са ни непознати. Но които сме престанали да забелязваме – задни дворове, простори с пране, счупени огради, кошчета, тухлени стени, улични котки по первазите, столове, пейки, надписи, табелки – "Не ми късайте люляка", огради и пр. реквизит. Нещо като осмисляне на делничното, на пространството, което обитаваме...

През последните години София непрекъснато се променя. Превръща се в европейски град – без локви, например. Може би – важно е условието, че всички фотографии в изложбата са заснети в идеалния център на София.

Задните дворове сякаш наистина имат своя философия.

Глухите улички – също.

Това също е красивата София.

Тя просто – в случая, има две лица.

Българската литература

© 2001 Литературен форум