Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петър Ковачев

Лунатик

Так начинают жить стихом.
Б. Пастернак


Дочувам: стихове съм писал. Още:
на любовта единствена изневерил,
не бродя вече в прозаични площи,
а съм беснеел във римуван стил.

Каква лъжа с опашка на комета!
Ала дали вината е у мен,
че в заслеплението ви така а з светя,
макар да свети тя - и посред ден?

Не съм се променил. И зная -
пак изживявам тръпно всеки миг.
Безкрайни изречения започнал, мразя края!
... Но може би съм лунатик?

И може би пристъпвам - лунен,
с ръце, протегнати напред.
И от невидими безплътни струни
изтръгвам песните си ред по ред.

О, ужас, да не подозираш,
че имаш друго битие -
над бездни да се разпростираш,
опит от странно питие!

И да си толкоз уязвим и смъртен
под своя собствен бледен знак,
щом крачките ти леки, смътни
да бъдат спрени - е известно как.

Дори така да е. Пак хладно
ще продължавам да вървя.
Извикат ли ми - знам, ще падна...
Но в дълбините на духа!

Българската литература

© 2001 Литературен форум