Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петър Ковачев

photoПлевен,

30 юли 1971

 

До Иван Цанев,

с. Острица,

Русенско

 

Иване, здравей!

Благодаря за картичката и за добрите приятелски чувства, които ме уверяват, че не сме се забравили. Мисля, че това не е и възможно, защото плуваме в едни води - в оная велика река.

Независимо от временните трудности, които трябваше да изпитам, сега се чувствам отлично и с подчертан пиетет към работа - вече имам условия за това. Струва ми се, че за един белетрист особено, условията са нещо много важно. Сега имам норма, работя, изпълнявам или не изпълнявам нормата, но работя - много бих искал, минавайки за София през Плевен, да се отбиеш тук, за да попрочетеш това-онова. И да се видим.

Колкото до обстановката, създадена около мене във връзка със скандалната история около уволняването ми (което - не искам да драматизирам нещата - се е случвало и с други), не смятам, че това е от значение за характера. Нали, едни мръзнат, като Кафка например, в абсурдните условия на живота, други пък, обратното - едва ли не си създават уют там - Камю не потвърждава ли това? "Всяко зло за добро". За нас е по-важно да пишем, да се научим да пишем, привиквайки с всичко; да се научим да пишем добре, виждайки десеторно повече от обикновения човек; така добре, че да се озадачаваме от себе си. Ще ми се, откровено казано, да ми се случи някой ден да се запитам: аз ли съм го писал това, аз ли, дето съм склонен и на дребни престъпления и като всички други ям и пуша и нямам кой знае колко добро мнение за себе си. Останалото не е важно. Пишеш ли?

Българската литература

© 2001 Литературен форум