Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Румен Спасов

Триеналето като празник

 

Названието на тези броени редове може да гласи също (и вероятно би било по-основателно): "Софийското триенале на графиката като несъстоял се празник". С риск да се засегнат колеги и приятели, които са хвърлили време, усилия и нерви в организацията, изводът за липсващ празник би направил всеки, който прояви интерес към тази най-голяма проява на българската графична гилдия. Названието означава, че то се случва на всеки три години. Но за него се работи постоянно през интервала между върховните дни на състояващата се изложба. Но дали не забравяме, че триеналето е не просто салонна проява. И във Венеция, и в Сао Паоло от десетилетия то е общоградски празник, в който са ангажирани, освен изложбените зали, концертни и театрални институции, клубове, музеи, обществени места, улични пространства. Освен художници в него участват артисти от най-широк спектър - музиканти, поети, писатели, публицисти, шоумени, ангажират се телевизия, радио, мултимедия със съответните прагматични измерения на сътрудничеството, а не като поредното традиционно "отразяване" на голяма изложба. И всичко това не е туристическа абстракция, насочено е към всеки конкретен човек, независимо дали е жител на града или случайно попаднал в него. Първият изпитва гордост, че живее точно тук, вторият замечтава отново да се върне, защото възприемателят се усеща зачетен като част от една голяма естетическа взаимност, която говори за дух на града, за ценностна философия, за устойчиво разбиране и некампанийност на освободеността. Това не изключва и авангардни "нови практики", които изразяват новата (и по правило не много убедителна) дума на търсещи се автори, но с достатъчно пиетет към вече направеното преди тях. Въобще триеналето е един фест, една институция на еволюционната, на градската култура, на жизнелюбието и на творчеството, разбирано като част от едно продуктивно ежедневие.

Тъжно е, че всичко това, за пореден път, не се получи на последното Софийски триенале. Виновни са най-малко художниците и техните приятели, които се нагърбиха с него. Изобщо - никой не може да бъде винен, но липсващата предприемчивост и взаимност в културата ни е десетилетен угнетяващ факт, с който май скоро няма да се разделим. Което не означава, че не трябва да се правят опити.

Българската литература

© 2001 Литературен форум