СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Роман Томов

Ненапечатани стихотворения

***
Отваряйки вратата аз се вгледах
в живота си сред тази стая -
сред шкафовете светли - много бледи,
успях най-сетне да се разпозная.
Разбрах че съм човекът, който
сред призраци и сънища угасва
и в книгите на скъпите покойници
се вслушва с тъмно светотатство.
Заслушана в гласа на мъртвите
поети, философи и писатели,
душата ми е древна като първите
микенски, безконечни прорицатели.
И сигурно е мъртва като тях,
защото вцепененото на стола тяло,
внушаващо дори в мухите страх
е нейното най-точно огледало.


Наследственост

Наследствена е сякаш самотата ми
като чертите на лицето и очите ми:
а в самотата ми стои градът,
но не градът пред вас.
Не блоковете - дъждовни и следобедни и утринни -
деца на слънцето...
И не дърветата - антични гласове,
които обезсмислят блоковете.
И не движението им - зелено, хипнотично, упояващо
движение в съня на вятъра.
(Завиждам на създателя им.
Той е бил поет...
Аз искам да се изразявам чрез дървета!)
Но
дори и тях ги няма в самотата ми -
за нея няма огледало,
тя е загадъчна и хубава,
защото може да е всякаква,
но знам че всичко там е само мое...
И няма блокове,
а само няколко балкона в мойте възрасти...
И улицата не е вече пъстър шум,
а чувство, лятно и есенно,
но мое, само мое...
Дори дървото не е вече зелена музика,
а нещо повече - минута от живота ми.
Наследствена е сякаш самотата ми
като чертите на лицето и очите ми.
И в нея - в един завършен, фрагментичен град
вървиш душа - усмихната и тъжна.
И може би сега вали - и сигурно вали
един магичен, носталгичен, предан
дъжд.

Сянка

Приятелят ми беше тих,
работеше в една аптека,
винаги мълчеше...

Болезнения профил на душата си
той търсеше в романите на Достоевски...

Аз го обичах -
абсурдно е, но неговото странно присъствие
ме свързваше с живота...
... А може би и със смъртта.

Знам само,
че работеше в аптека
обичаше мълчанието и хубавия чай.

Обичал бе и майка си.

Един едничък път като насън
той построи пред мене мъртвата й сянка
и тя застана между нас.

На 6 юли се навършват две години от трагичната гибел на поета и историка РОМАН ТОМОВ
1966-1999 г.