Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Светослав Митев

Ортограф 1

 

- Първия път не бях душевноболен, нали, но те го награбиха за халюцинация! Прекалено разказа за различните неземни, в които се съмнявахме.

- Използвахте ли някого, за да скриете своите следи?

- Съвсем не бързах. Намира ли Ви се това?

- Незабавно излез! Брат ХI, този - към гушовете - по спирала Лед!...

 

изключен съм. стъпалото пристягам с два пръста докато издъхне. цветята навлизат. обесих се на кабела си. измислих анкора. такова е бърз разклонител. купиха опашка. прибирай. бясновидецът отвежда ужасени клиенти в леярната. много моля празен.

 

Лулуд и Злето не излизаха

дори наум

Градинарят лежи преоблечен

 

С тая кобра плюеща го

 

Мнението на повечето засегнати невидимите

построили куполи и налягането се увеличи

с гнева ни но невъзможно

малцината на граница да

започнат конфликт играта

на хипнотите доближава

платения залог драконът

най-различен виждал съм

корема кой наша страна

 

Яной ковеше преусилно на привършване, а за пореден път му се виеше подозрение над мършавата глава, че вместо Спасителен корчег пак ще излязат тридесетина нужници от неодялан мертек.

Напуснали синдрогата, примесиите акуратно обезопасяват крокодилски кокошарник, а при лек допир черната му дроб се поразпада до столчетата за добър ден и Завислав се изкашляше:

- Хитроумно.

- Ама как така?! Ама как така?! - той се опаси да не би да изразява негодувание. По явените планове все се придържаше.

 

Рококошарник

 

Влиза Марина. Тя носи огромен хипопотам. И го отбранява.

На Пенчо баща му не спира да ходи в казармата да пита.

В пустинята железницата е солена вода. Ковач на гъби.

Есенните листа са жълти слънца, които угасват в калта, която от своя страна шава с пръсти в косите си гъсти. Тази свинщина ме погледна.

Чичко, имаш ли кран - попита тя под килима в града.

Ама много е тъпичко това, бе!

 

Излиза огромен хипопотам. Той яде Марина сред флотата. Бащата Пенчов тихо си сменя чорапа с бойлер, достоен мъж. Камилите приключиха разправията и се отровиха. Ноември се разхождаше нервно с природата в гъзът.

В цимента се потяха спасители.

 

В бидона джибрето с котки и пилета яростно криви.

 

С гвоздей като грездей.

 

Тополите се движеха. Тополите се движеха.

В клоните им лежи черна русалка с много рубинени пиявици по крилете. Затвори кабела на луната, която ще се появи. Той отхапа прозореца, преди да излезе.

Отхапа прозореца, преди да излезе, се изтри.

Българската литература

© 2001 Литературен форум