Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ваня Иванова

Музика, музика

 

Майският афиш на Софийската национална опера впечатли с участието в спектакли и концерти на именити певци като Гена Димитрова (в чест на юбилея й), Никола Гюзелев, Александрина Пендачанска, Калуди Калудов, Румен Дойков. И, разбира се, с гостуването на двамата румънски гости. Артисти от различни поколения са Помпей Харащяну и Оана-Андра Улиериу, но общото между тях е голямата любов, преклонението към МУЗИКАТА с главно М. Харащяну ни радва с вокално-артистичното си великолепие в ролята на Осмин в "Отвличане от сарая". Преди две години прочутият румънски бас пя и в "Реквием" на Моцарт у нас. От него тръгна и разговорът ни.

- Господин Харащяну, освен в оперните спектакли сега, софийската публика ви аплодира през 1999 г. и по време на Великденския фестивал в НДК - вярващ човек ли сте?

- Моят баща много години всеки ден пееше в катедралата в Клуж. Израснах в тоя здрав дух на вярващи родители-католици. Роден съм в малко градче в Трансилвания, дето мнозинство са унгарците, католиците. Вярващ човек съм и преди всичко вярвам в доброто у човека.

- Но не е ли вярата, която в началото на ХХI век разделя все още хората по света?

- Не религията разделя хората. Да припомним Косово от преди две години например, виждате и Македония сега, една криминална история, както е и по много горещи точки на планетата. Мисля, че след пет-шест или малко повече години цяла Европа ще бъде обединена, всички ще бъдем заедно. Няма да има разлика, граници между Балканите (а защо не и Русия) и Западна Европа. Вярвам, че на политиците ще им дойде умът в главата, и не само на тях, а и на всички хора. Вярвам в диалога между човеците, народите.

- Но вашият герой Осмин от "Отвличане от сарая" точи ятаган (и как само майсторски, страховито-комично го правите), за да защити любовта си. Срещу какво на сцената, в живота воювате?

- Характерът ми е такъв, че срещу никого не бих могъл сабя да извадя, не съм способен. Макар че има много неща от театъра, живота, с които не се примирявам. Истината не идва, не се налага със сабя.

- Като изваян, перфектен е вашият Осмин, бисиран на няколко пъти на софийска сцена, сигурно е любимата ви роля?

Сред композиторите, пред които дълбоко се прекланям, на първо място е Вагнер, неговото "Рейнско злато". Доста години пях в Бон и из цяла Германия. Късмет или щастие да го нарека, но направих всички големи басови партии от класиката. Пял съм и в съвременни творби. Ролята, с която навремето дебютирах в Бон, бе Зарастро от "Вълшебната флейта" на Моцарт. Любопитното е, че имам със софийската седем постановки на "Отвличане от сарая". Две са в Румъния, две и в Испания - в Мадрид и в Лас Палмас, една - в Германия. Истинско предизвикателство бе да се докосна до толкова различни режисьорски виждания. Всеизвестно е, че именно със "Сарая" геният на Моцарт слага началото на немския оперен театър, стил. Осмин работих с прочути европейски режисьори, диригенти. И все пак, повярвайте ми, на първо място сред седемте постановки, без да правя комплименти, издигам софийската. Когато дойдох през 1995 г. за първата премиера, режисьор бе г-н Пламен Карталов, а преди две години възстанови спектакъла младата Вера Петрова, с нея репетирах и сега. Радвам се за нейния успех, удоволствие ще е, ако Вера направи самостоятелна премиера и ме покани да участвам. "Отвличане от сарая" на Пламен Карталов е най-интересният спектакъл, супер е. Фантастичен е квартетът на Констанца, Блонда, Белмондо и Педрило, а и прочутият финален квинтет, финален хор. Затова и майската покана да покажа любимата ми роля Осмин, в най-оригиналната постановка на "Отвличане от сарая" за мен е отговорна, вълнуваща задача, още повече, че целият екип е от истински професионалисти. Тук е мястото да подчертая, че правя разлика между хората от Изтока и от Германия, с които излизам на сцената. Когато съм в София, имам чувството, че цял живот се познаваме с колектива, участващ в постановката, че отдавна работим заедно. И това е признание за таланта на българските певци, режисьори, музиканти, признание за богатата им душевност. Докато подобно единомислие, такова усещане не почувствах другаде.

- Подсказвате, че шегата, хуморът не са ви чужди. Позволете един въпрос-­закачка: Успяхте ли да видите града с вашето име?

- Ха-ха, ето това никой никъде не ме е питал. Наистина в Италия покрай многото ми анганжименти имах възможност да видя възкръсналия из вулканичната лава Помпей. У дома в Букурещ пазя видеокасета за посещението ми в древния град. Моя милост, но и надпис "Помпей" се вижда на касетата. Любопитно е, че в Румъния една високопланинска гара се нарича Херкулан, там има и статуя от Помпей.

Българската литература

© 2001 Литературен форум