Литературен форум  

Брой 26 (467), 03.07. - 09.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Яни Милчаков

"Липса на хартия" след Гутенберг

 

За особени заслуги в развитието на българо-словашките отношения президентът на Република Словакия Рудолф Шустер удостои посланика на Република България г-н Яни Милчаков с орден на Белия двоен кръст.

Продължение от брой 25 

IV

От всички старинни хирографски пособия следгутенберговата епоха отсява метонимично единствено "перото". Трябва да бъде отбелязана и типографската метафорика, чрез която Хосе Ортега-и-Гасет изразява знамението на своята рождена предопределеност, да служи на критичното познание и на свободната мисъл с началните думи на своята автобиография "Родил съм се под печатарския валяк...".10 Перото търпи постъпателно обсебване, патетизация, архаизация и банализация в рутинната емблематика на литературната митология: днес преобладава иронията в алегоричната му употреба, особено стане ли дума за "перото" на съвременен автор. Остава със своите буквални и преносни значения като тревожно, неустоимо, неумолимо или трудно умолимо писателско предизвикателство и "белият лист". Като заглавие и епилог на своята книга върху поетиката на свещта Г. Башлар избира стиха на Маларме "само тази белота пази/ празната светлина на свещта върху празната хартия".11 За бъдещето на "белия лист" в двете негови споменати значения все още е рано да се гадае. Чувства се обаче, че пишещата машина и екранът на компютъра отнемат вече доста от функциите на белия лист като стар и изпитан хирографски поетизъм. Същият все повече се депоетизира и от съвременната "конкретна поезия".

Семиотиката, информационните теории и социологията на литературата не биха пропуснали да тълкуват литературните появи на перата и белите листове като декодиране на кодове, канали и комуникативни функции, класическата терминология на литературознанието би напомнила произхода на думата "стил" при буквалната връзка между "перо" , "начин на писане" и "вероятен смисъл на написаното" в известния и на българската лирика жанр currente calamo. Може да се заключи, че "имам с какво да пиша" и "нямам с какво да пиша" са напълно равноценни като теми за изследователя на вторичните самонаблюдения на литературата.

 

V

Писателски оплаквания от "нямане на хартия" (на папирус, на пергамент, на заешки кожи и т.н.) поради най-прозаични причини са чувани и са записвани през хилядолетията между писаното от древноегипетските писари (поети) и от българските манастирски книжовници ("не исках да напиша синаксар, понеже мало хартия имах"12). Сред изтъкваните причини за този дефицит обаче едва ХХ в. прибавя и такива от изцяло политически характер.

Документалното изброяване на всичко, което заедно с ловните пушки, вносните зъбни прахове, швейцарските лекарства и минерални води е получавал заточеният в Шушенское Ленин като печатана и чиста хартия, често звучи в реторична тирада в контраст към онова, което ще осигурява за заточениците в Сибир създаденият от същия Ленин съветски ГУЛАГ.

За да си изгради сам мъченически ореол през 70-те години - върховното десетилетие на ултралевия екстремизъм, един ултраляв автор във ФРГ след като сам направи всичко възможно, за да влезе в затвора, написа там бъдещата си книга демонстративно върху тоалетна хартия. Иронията, която преизпълва този акт на протестно творчество, схващат не само литераторите, но и всички обикновени смъртни от европейския Изток: писателят-бунтар създава произведението си върху такъв "знаков носител" в западногерманския затвор, без да помисли за екзистенциалната ценност на същия "носител" като свръхдефицитна стока и за дългите отчаяни опашки за тоалетна хартия оттатък Берлинската стена. Бунтуващият се писател сигурно не е помислил и за регламентираните от ЩАЗИ явни и тайни процедури, след които писателите от ГДР придобиваха или им беше отказвано без обяснения правото да притежават и най-обикновена електрическа пишеща машина. Техните румънски колеги вече бяха на практика изгубили и това право. Към 80-те години те бяха задължени да печатат произведенията си само на специално регистрирани машини. Машините разпределяше според степента на лоялност към "Титана на Карпатите" преданият му Писателски съюз, който в тази задача, както и в повечето свои специфично литературни функции беше трудно различим от "Секуритате". Пред графолозите и стилистите на зловещата служба обаче дори и привилегированите румънски писатели няколко пъти в годината трябваше собственоръчно да напишат определен текст на поверените им пишещи машини, за да бъдат картотекирани (и използвани за разконспирирането на евентуален "самиздат") промени в техническото състояние на шрифта, индивидуалността на почерка (сила на ударите по отделните клавиши, графична архитектоника, пунктуационни специфики и т.н.).

 

VI

Някои истории на цензурата употребяват в историческа алюзия с цензурата на Светата инквизиция и с нейните "Списъци на забранените книги" терминологизираното понятие The Index of Soviet Inquisition ("списък на съветската инквизиция")13. То очевидно трябва експресивно да внушава тоталната и безмилостна система за контрол над книгата в условията на съветския режим. Аналогията в този случай не е точна. Малко преди края на второто хилядолетие папа Йоан Павел II призова да бъдат отворени и публикувани всички архивни материали, които засягат противоречиви за реномето на църквата събития, дълго табуизирани или само частично осветявани теми от църковната история до 1900 г. Първа сред тях естествено е темата за инквизицията. Незабавно след папското решение започна публикуването на огромните и слабо проучени архиви на Инквизицията във Венеция и в Болоня.14 При изключително добрата архивна документация на известното отпреди и сред новопостъпилите материали досега не са открити никакви данни, а нищо не е известно и от разкази "втора ръка" за каквито и да е опити на Инквизицията през най-страховитите векове на нейното всевластие да контролира достъпа до перата, мастилото и хартията за писане като пазарни стоки. Тяхната конфискация е била възможна при "арестуването" на цяла печатница и такива случаи са хроникирани. Социалното и културното пространство на цензорската намеса на Инквизицията обаче, по сполучливото подзаглавие на една книга, е ясно регламентирано "между печатарската машина и кладата"15. Купуването на хартия и актът на "частното" писане на текст, който не е предназначен за друг четящ или слушащ адресат, практически са били извън контролираните от Инквизицията човешки дейности. Ако при възможен обиск все пак се е намирал ръкопис с еретически или безнравствени мисли, заподозреният е имал един непоклатим защитен аргумент. Той, както документират хрониките, почти винаги е превръщал еретичния ръкопис от тежка улика в мотив за оправдателна присъда. Още в Средновековието някои църковни йерарси изброяват в списъци конкретни еретически заблуди, за да бъдат разпознавани, избягвани и оборвани от истинския християнин. "Беседата против богомилите" на Презвитер Козма изрежда полемично доста такива заблуди след въпроса "Но що говорят еретиците?..." През ХIII в. парижкият епископ Етиен Темприе, въпреки теологичните спорове около целесъобразността на подобен рискован замисъл, установява и публикува в своя "Силабус" 219 еретизма, а 3 века по-късно като ученолюбив младеж доминиканецът Джордано Бруно си съставя подобен списък с изтъквани от неговите учители 130 съмнителни твърдения.

 

VII

Тази ситуация на частно пишещия човек, който няма никакво намерение да публикува написаното, а само чрез него да документира, да спори или да се съгласи с чути или предполагаеми чужди гласове и мнения, е принципно различна от съветската действителност. В нея "пиша тайно" и "нямам хартия" звучат като болезнени но и достойни с изпълнения си дълг към историческата памет на културата предсмъртни писателски самонаблюдения. Последната хартия с написаните върху нея думи "нямам хартия" е трагичен документ от стадия, който предхожда гражданската и физическата смърт на писателя - остава да бъдат убити гласът, мисълта и самият писател.

В "Поема без герой" А. Ахматова признава: "Тъй като не ми стигна хартията,/ пиша върху корицата на твоя бележник..."

"Нямам ръкописи, бележници, архиви - декларира О. Манделщам - Нямам нищо писано, понеже никога не пиша. Само аз в Русия работя с гласа си, докато наоколо пишат всички завършени негодници..."

"Дойдоха много по-страшни времена за мен. В "Детиздат" се заядоха за някакви мои стихове и започнаха да ме унищожават.

Престанаха да печатат мои работи /.../ Чувствам, че става нещо тайнствено и зловещо.

Нямаме нищо за ядене. Страшно сме гладни. Зная, че краят наближава /.../

Господи, само едно те моля сега: унищожи ме, погуби ме накрая... "- пише в дневника си през 1937 г. Даниил Хармс16, след като от страх и отчаяние е измислил такива йероглифи:

"За Манделщам идеята за поквареното и деградирало писане идва не от културните митове на Запада, а от реалиите на съветския живот - казва Кл. Кевънаф. - Ако всички инструменти за печат и разпространение остават в ръцете на властта, всеки автор, който "трябва да получи разрешение за творчество", ще бъде вплетен в колаборантство с държавата, от която получава благословия. Пише творбата си на "казионна, подпечатана хартия ...."17 

Следва


 10 Цит. по: Aristokrat o demokracii.- OS Forum obcianskejspolocnosti, № 11 , 2000, s. 59 [горе]

 11 G. Bachelard. Plamen svice. (1961), Praha- Liberec, 1997, s.149-50 [горе]

 12 Цит по. Д. Ангелов. Българинът в Средновековието. Светоглед, идеология, душевност. Варна, 1985, с. 22 [горе]

 13 A. L. Haight. Banned Books. A Chronological List of Books Banned from 387. B.C. to 1954. London, 1955, p. 58 [горе]

 14 Особено ценни изследвания съдържа февруарският тематичeн брой на издаваното в Болоня католическо списание "I Martedi" (№ 170, 1999). [горе]

 15 P. Buchwald- Pelcowa. Cenzura w dawnej Polsce. Miedzy prasa drukarska a stosem. W., 1997 [горе]

 16 Цит. по: Daniil Charms. Reakcni zonglerstvi (deniki a protokoly). Brody, 1996, s. 115; 121;173 [горе]

 17 C. Cavanagh. Smierc ksiazki a‘ la russe: poezja za Stalina.- W: Teksty Drugie 1 (31), 1995, s. 13 [горе]

Българската литература

© 2001 Литературен форум