Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Алберто Ескудеро

Дресираните огледала

 

Роден през 1943 година в Бадахос, Алберто Ескудеро е обнародвал досега едно театрално произведение "Репетиция на бунт на роби със съдействие на римски император" (1987), сборника разкази "Камък Симсън" (1987) и три новели с общо заглавие "Диванът, тапициран с червени цветя" (1991).

 

- Какво ли да подарим на Мариана?

- Онзи ден, като ми показваше какви преобразувания са направили на най-горния етаж, видях в един от коридорите ъгълче, тъкмо като за огледало. Защо не отидеш при онзи господин, дето е приятел на леля Елвира? Май дон Торибио се казваше. Там имат най-различни.

 

Действително имаха най-различни; прекалено дори - чудех се кое да избера. Посочих едно, не много претрупано, с изящна рамка в стил Втора империя.

- А... Виждам, че разбирате от огледала; прекрасно е. А и цената му е много добра; ще ви излезе за по-малко от четиристотин хиляди.

- Може би не чух добре.

- Не, не; добре сте чули. Вероятно ви се вижда твърде висока, но имайте предвид, че всичките ни огледала се продават дресирани, а това, естествено, означава много разходи; нужен е подбор; специализиран персонал; а и социалните осигуровки...

- Дресирани ли? - работата е там, че човекът нямаше вид на шегаджия, нито изглеждаше луд.

- Да, разбира се. Качествените огледала са много мързеливи; ако зависеше от тях, те биха отразявали единствено онова, което изискват оптическите закони. Затова сме принудени "да ги попритиснем", нали ме разбирате. Трябва да ви покажем нашето оборудване. Имайте добрината да ме придружите.

През една едва забележима врата в дъното влязохме в обширно помещение зад магазина. Там имаше неколцина служители в работни престилки. Всеки от тях се кипреше пред едно огледало и му говореше на някакъв странен език. Погледнах с безпокойство към вратата, в случай че се наложи непредвидено да бягам от това място.

- Тези огледала, които виждате тук, са екземпляри в етап на усъвършенстване; преминали са всъщност през всичките етапи на процеса. Сега ще ви направим малка демонстрация.

Той повика един от служителите.

- Рамон, ако обичате. Застанете пред това, тук, за да може нашият клиент да прецени.

Въпросният Рамон изобщо не беше за гледане, но огледалото показваше един твърде приемлив негов образ. Моята озадаченост взе да се превръща в мрачни опасения.

- Сега ще ви покажа долния етаж. Малко е студено, предупреждавам ви.

Последвах дон Торибио. Служителите ми хвърлиха подигравателен поглед; после щях да разбера защо.

Преминахме през няколко зали, всичките препълнени с красиви огледала. Капакът се вдигаше със скрипец, задвижен от мотор. Колкото повече се спускахме, толкова стълбите ставаха по-мрачни. На една от площадките имаше рафт с качулки.

- Вземете, да си сложим по една от тях.

- ...?

- С тези тук долу никакви предпазни мерки не са излишни. Ако запечатат лицето ви, може някой ден да ви свият номер, а освен това си предават образите едно на друго.

Мазето наподобяваше катакомби, с коридори и галерии от двете страни. Имаше една-единствена малка крушка, при това увита в парцал.

- Да отидем към карцера. Дайте си ръката - подът на места е в много лошо състояние.

Спряхме пред една желязна врата. Иззад нея се разнасяха едва доловими ридания, много странни. Като осъзнах за какви ридания става въпрос, усетих, че цялата ми коса настръхва.

- Вижте, дон Торибио - произнесох сякаш стиснат за гърлото. - Жена ми знае, че съм тук. Знае го и моят съдружник, и секретарката...

- Нищо няма да ви се случи; бъдете спокоен. Та това са само огледала. Държим ги затворени по няколко месеца, на тъмно, за да "поомекнат", както казваме тук.

- Но това е ужасно...

- Не толкова, колкото изглежда. Много от тях се преструват, че плачат, за да помислим, че са вече готови.

- И в такъв случай...?

- Разберем ли - хайде пак вътре. А някои нямаме друг избор, освен да ги екзекутираме.

- Екзекутираме ли?

- Да, но единствено рецидивистите. Искате ли да видите килията на осъдените на смърт? Там винаги има по някое, понеже ние разреждаме екзекуциите, така че да ги извършим пред онези, които все още могат да се поправят - да им бъде за урок.

Това вече ми се видя прекалено - гръмко се изсмях, след което изпитах голямо облекчение.

- Хайде тогава да видим тези нещастници - казах, като отново се изсмях.

Поехме по една дълга галерия. В дъното й имаше осветено помещение.

- Тези вече е все едно дали ще са на светло. Вземете и внимавайте; по-лоши са и от зверове.

И той ми подаде един чук.

- Погледнете това.

Застанах пред огледалото, което той ми посочи, и го заразглеждах от всички страни. В началото чух нещо подобно на жужене, после бръмчене. Изведнъж видях себе си. Господи - КАКЪВ СЕ ВИДЯХ. Викът на огледалото се смеси с моя собствен вик - вдигнах чука; тогава огледалото ми изпрати още по-ужасяващ образ. Не знам колко години ми е писано още да живея, но знам, че не ще мога да забравя тази гледка. Паднах на пода изгубил съзнание.

Съвзех се на дивана в кабинета на дон Торибио. Той постави капачето на шишенцето с амоняк.

- Няма нищо; прилоша ви от уплаха. Необходимо е нашите клиенти да добият такъв опит. Мисля, че сега сте в състояние да разберете причината, поради която нашите цени са, нека го кажем така, твърде необичайни.

 

След няколко дни бях в дома на Мариана и побързах да видя огледалото. Обадих се на дон Торибио още същия следобед:

- ... Ще ви се стори налудничаво, но забелязах, че огледалото има нещо като ...

- Иронична усмивка?

- Да, точно така.

- А, не се тревожете. Това показва, че е дресирано добре. И ни позволява да сме сигурни, че винаги ще поднася на господарите си най-хубавия им образ.

Бележки и преводи от испански: Мария Пачкова

Българската литература

© 2001 Литературен форум