Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Миланов

При Шандор Вьорьош

 

През 1986 г. в изд. "Народна култура" излезе антологията "Унгарска поезия на ХХ в.". За нея преведох стихотворения от неколцина поети. Един от тях е Шандор Вьорьош. Превеждането на неговата "Трета симфония", една от дванадесетте му симфонии, композирани по принципите на този музикален жанр, е между най-сериозните изпитания в преводаческата ми практика.

Шандор Вьорьош е роден през 1913 г. в Сомбатхей, дебютира 14-годишен като дете-чудо и се изявява като чудо на поезията до смъртта си през 1989 г. Издал е петдесетина сборника, в тях ще намерите стихотворения от абсолютно всички поетични жанрове и в стилистиката на всички поетични школи: от сродни на народната песен и такива с прозрачна простота, чието възприемане не е проблем и за неизкушения в поезията, сюрреалистични и абстракционистични творби с многопланова и енигматична образност, чието разтълкуване създава проблеми и на вещите познавачи. В сюрреалистично-абстракционистична стилистика е написана и "Трета симфония".

Познанията ми по унгарски не са такива, че да се ориентирам безпогрешно в сложни поетични текстове, които затрудняват и унгарците. Направен ми беше подстрочник от специалист, но и той на някои места не разбираше за какво става дума. Консултирах се с още трима специалисти: един унгарски българист и двама български унгаристи. Получих три различни тълкувания. "Стихотворението е едно, възниква бездна от значения", пише Вьорьош. Обичайно е поезия да се тълкува разнопосочно. Разнопосочно, но да се разтълкува. А някои пасажи от "Трета симфония" и след консултациите ми бяха неясни. Стефан Гечев ми беше казал, че френският преводач на Одисеас Елитис пет пъти ходил при Елитис да се консултира. При пребиваването ми в Будапеща през декември 1984 г. реших и аз до отида при Вьорьош на консултация. Самият той е превел от оригинал и по подстрочник неколкостотин хиляди стиха на древни, класически и съвременни поети от четирите континента. По случай седемдесетгодишнината му, освен трите обемисти тома с оригинални творби, излязоха и три не по-малко обемисти тома с преводна поезия.

Поради сложността на консултацията бях съпроводен от Николина Атанасова, преводачка на проза от унгарски и веща познавачка на езика. Тя и уреди срещата. Ами Карои, съпругата на Вьорьош, й казала, че той не е твърде добре здравословно, но въпреки това ще ни приеме. И двамата имали много добри чувства към българите. По време на срещата ми стана ясно, че става въпрос за нещо повече от добрите взаимни чувства между унгарци и българи.

Такава отзивчивост, естествено, радва и трогва, но бях и силно притеснен. Та това е един от най-големите унгарски поети през двадесетото столетие. Обсъждаше се предложение за удостояването му с Нобелова награда, чух, че бил стигнал до финала. (Така и остана неудостоен - едва ли Нобеловият комитет може да се похвали с обективност при оценката на големите поети от малките народи.)

Озовахме се с Николина на Рожа домб, може би най-престижния будапещенски квартал, където живееше Вьорош. Домът му - двуетажен, дискретно красив, с прилепнали по стените бръшлянови влекове, приземил се насред неголяма, но изискано поддържана градина, избродирана с цветя. Домакинята и домакинът ни посрещнаха с онази непосредственост, която магически премахва притеснението. Нямаше и помен от онова поведение, което Вьорьош иронизира по повод гостуването си при Унгарети, Бабич и Елиът: "Любезен прием, хладина, безцветност, скука". На различни места в хола бяха струпани впечатляващо много книги - все едно, че стопаните току-що се нанасяха или се гласяха да се изнасят.

Понеже познавах великолепните му преводи на Хлебников, в които са пресътворени и чудатите словотворчества на руския поет, бях убеден, че освен немски, френски и английски, Вьорьош владее и руски. Не допусках, че е възможно да се преведе така майсторски Хлебников, без да се познава оригинала. Възнамерявах да си изясня неясните пасажи от "Трета симфония" и с помощта на руския. Оказа се, че знае само няколко руски думи. Превеждал е Хлебников по подстрочник, подчерта: "но много добър подстрочник". Това е едно от доказателствата, че дарбата за артистично превъплъщение може да компенсира незнанието на езика при висококвалифициран подстрочник. Ех, по-добре е да се знае езикът, но надали ще престане да се превежда поезия и по подстрочник - твърде много езици са се наплодили след рухването на Вавилонската кула, някои отдавна са мъртви, но не и поезията, създадена на тях.

Пристъпих към целта на посещението. Известих Вьорьош, че българската поезия не е преминала през школите на сюрреализма и абстракционизма. Това не само затруднява превеждането на поети от тези школи, защото преводачите трябва сами да изковат адекватен поетичен език, но в редица случаи не съумяват да разшифроват някои пасажи. Ето в буквален превод първия от пасажите, за които поисках разяснения: "Мъртвата дива патица,/ макар да не трябват перата й,/ лети в ятото сред шум от крила/ и в полета стои в гнездото".

- Разбира се, че е невъзможно мъртвата патица да лети и в полета си да е в гнездо. Но това е като в картина на Пикасо, където, например, очите на жената са на бедрата... Устремът, поривът за живот, който надмогва и смъртта, съм имал предвид...

Ето и другия пасаж: "Там горе до извор проблясващ/ ти си спал сред трепкащи бисери/ - с тези, с които си отишъл в мрак,/ с тях би затичал натам".

Обясненията на Вьорьош бяха:

- Преди да се себеосъзнае, човек е спал до бисерите на райския извор. У хората винаги има желание да се завърнат от мрака, в който са попаднали, в изгубения рай.

Своеобразен ключ за подхода при превода бяха думите му, че трябва да се съхрани възможността за различни тълкувания в зависимост от дарбата и школовката на читателя да възприема поезия...

Последният ми въпрос беше за употребената в самото начало на "Трета симфония" дума hatalmas, която на български има дузина значения, свързани с нещо грандиозно, могъщо, всевластно, внушително, гигантско. Според единия от консултантите ми тук ставало дума за Слънцето, според другия - за Вселената, според третия - за Природата. Вьорьош ми каза, че има предвид Бог, но като нещо подвижно, подобно резбования таван в Трявна, оня със слънцето.

- Значи сте били в България! - възкликнах.

- И три стихотворения за нея написах...

(Веднага след срещата ни намерих в тритомника му цикъла "Картини от България", които по-късно преведох. Според мен неточно е посочено, че са написани през 1937 г. Вьорьош е бил в България някъде в средата на шестдесетте години.) Освен очарованието си от България, Вьорьош изрази отличните си впечатления от Стефан Гечев, който го е съпровождал. "Него в България не са го публикували, но ми направи подстрочник на десет свои стихотворения на френски, преведох ги и ги публикувах в "Над вилаг". (Това е унгарското списание за чуждестранна литература. По ирония на съдбата стихотворенията на цензурирания у нас Стефан Гечев са публикувани в брой 9, във връзка с 9 септември. Вьорьош ги е включил в тритомника си с избрани поетични преводи заедно с преводи на други български поети, от П. Р. Славейсов до Дамян Дамянов.)

Казах му, че възнамерявам да преведа сборник с негови стихотворения и го попитах има ли някакви изисквания кои непременно да бъдат включени. Отговори, че оставя преводачите сами да подбират. В края на краищата поетът превежда стихотворения, които му допадат и които по негова преценка представляват интерес за страната му. (Намерението си осъществих след десетина години. Племенницата на съпругата му барабар с адвокатина си, които черно на бяло са засвидетелствали, че не различават стих от стихотворение, досега осуетявят издаването на сборника. Поради липса на потомци, тази племенница, разполагаща с авторските права на Вьорьош, отказа да подпише договор. Издател френски и издател унгарски съди далечната родственичка за повече близки до сърцето й финикийски знаци. Напаст е симбиозата между късогледство по рождение и заслепение от алчност. Печално е издаването на такива големи поети да зависи от ограничени като Балатон далечни родственици и адвокати. Къде ти къртицата ще проумее величието на планината... Е, у нас не биха си позволили далечни родственици примерно на Лилиев да провалят издаването му. Ще ги вдигне на вили и мотовили пресата.)

Вьорьош ме попита в кои унгарски градове, освен Будапеща, съм бил. Когато между изброените споменах Сомбатхей, вметна, че там е роден. Лицето му, увяхнало от годините и бледо от боледуването, се оживи. Сгря го сякаш топлината на големия брой стихотворения за детството му. И на още по-големия брой стихотворения за деца, които милиони унгарчета знаят наизуст. Останал без потомство, той е осиновил децата на Унгария.

Тъкмо разговорът ни навлезе в територията на поетичния превод, когато двама издатели донесоха сигналните екземпляри на луксозен фотоалбум за живота на Шандор Вьорьош и Ами Карои. Двамата го посрещнаха с онова вълнение, с което начеващите автори посрещат дебютните си книги. Семдесетгодишен живот в снимки! Пътешествия по страни в различни континенти, дружелюбни отношения с десетки измежду най-големите унгарски и световни писатели. И все пак истинският живот на Вьорьош е в неговата поезия - живот на Поет, чийто Пегас вечно е бил в полет.

Българската литература

© 2001 Литературен форум