Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

сам разбра и ни го каза

Дарина Сарелска

Царят няма шанс за президент

 

С наближаването на първата парламентарна сесия на 39-ото Народно събрание политическите пластове започват да се наместват. Все още обаче една основна фигура не е посочила официално своето място. Симеон Сакскобургготски избра чуждоезичната преса, за да обяви две важни за родината му новини - едната е, че няма да се бори за президентското място, а втората - че се вижда принуден да стане премиер, за да изпълни желанието на обществото.

Обобщена, тази информация звучи така - царят разбра, че няма шанс да бъде президент на България и ни го каза.

Като натюрел Симеон Втори е най-близо до президентската фигура. Само държавният глава може да си позволи да общува с обществото чрез изявления и декларации, без да е длъжен да отговаря адекватно и навреме на конкретните и най-тежки въпроси на управлението. Пък и ролята на президента в българската държава е повече декоративна и трудно атакуема. Ако стъпи на Дондуков 2, Симеон ще се окаже най-доволният монарх сред своите западноевропейски братовчеди, които отдавна са се примирили със съдбата си да дават тежки приеми, да връчват ордени и медали и да се показват по света. В София, като държавен глава, Кобургът може да прави всичко това, и нещо повече. Да формира гръбнака на националната сигурност, назначавйки шефовете на служби и бидейки главнокомандващ българската армия. Да диктува външнополитическата линия на държавата, акредитирайки посланиците й по света. Да диктува, чрез правото си на вето, законодателните норми на републиката.

След категоричната победа на царското движение на изборите Симеон Втори може да се възползва от инерцията и да продължи към президентската надпревара. Но няма да го стори, иначе този спринт ще го превърне в политически самоубиец. Пък и има две основни пречки - едната се нарича Конституция, втората - време.

Георги Първанов и Иван-Костовата Екатерина Михайлова никога не са били в такава интимна политическа близост, както са в този момент по отношение на Конституцията. Царското мнозинство в парламента няма как да набъбне до конституционно необходимите три четвърти, или в по-благоприятния за тях вариант, две трети, за корекции на основния закон. В най-оптимистичните за царя политически конфигурации той може да има не повече от 141 депутати - своите 120 и 21 от Ахмед Доган. За да пипне втората алинея на член 93, който изисква кандидатът за президент да е живял последните пет години в България, Симеон Втори ще трябва да си намери отнякъде още 39 гласа. Откъде?

Не може да са от СДС. Иван Костов и Евгений Бакърджиев подкрепиха в един глас кандидатурата на Петър Стоянов за втори мандат и трудно ще се откажат от нея в тези драматични за синята идея дни.

Социалистите също не биха полегнали на Симеон Сакскобургготски, защото така ще обрекат на катастрофална загуба своята собствена лява кандидатура за Дондуков 2. И без фигурата на царя, Първанов и хората му вече се готвят за разгром в политическия шахмат наесен. Остава им да игрят за чест.

Дори и да се намери политическа цена, на която Симеон Втори да получи подкрепа от останалите сили в парламента, за такива сложни конституционни пируети едва ли ще се намери време. Съгласно член 155 от Конституцията, ако проектопоправка в основния закон не събере необходимото мнозинство от три четвърти - т.е. 180 депутати, но събере повече от две трети, т.е. над 160 гласа, се гласува отново и при повторно наличие на 160 гласа "за", се приема. Да кажем, че политическата рулетка се завърти така, че Величеството намери необходимите му 20 гласа за промяна в Конституцията по облекчената процедура. Повторното гласуване обаче се провежда най-малко два месеца след първото. А време няма. Президентските двойки ще се регистрират най-вероятно през септември. Така че дори и при най-успешните политически пазарлъци, Симеон Сакскобургготски ще се окаже в цайтнот в опита си да пребори Конституцията.

Нещо повече, ако той притежава демонстрираната мъдрост, едва ли би искал да се състезава с Петър Стоянов, политика, който се оказа най-пощаден от превратностите на последните четири години. Защото точно президентът е може би единственият човек в държавата, срещу когото емоционалният арсенал от послания за нов морал в политиката и почтеност във всичко не върви. Точно бившият бракоразводен адвокат, сега държавен глава, е единственият оцелял реален символ на тези политически заклинания. А и царят легитимира своята поява с необходимостта от национално възраждане и обединение. Кандидатирайки се срещу политик от ранга на Стоянов, Симеон ще извърши политическо самоубийство, разделяйки народа между две икони. Стоянов е успешен президент, той е морален и почтен. Алтернатива на какво ще бъде царят, ако тръгне срещу него, погазвайки собствените си морални норми. Това може само да обслужи каузата на пловдивчанина, наклонявайки решително везните в негова полза. И ако Симеон изгуби битката с президента, той ще загуби всичко - истеричната любов на нацията, ореолът си на светец в политиката, харизмата си на месия.

За да запаси завоювания вече имидж на мъдрец и спасител, Симеон Сакскобургготски може да предприеме най-щадящия себе си ход - да се оттегли в покоите си в двореца "Врана". От своя Олимп той ще наблюдава делата на политиците и мъките на народа и ще дърпа конците задкулисно. Но си представете тогава, ситуация Косово II. Чергата на съседите гори, у нас парламентът заседава непрекъснато, решава се съдбата на държавата. Премиерът и председателят на парламента тичат до "Врана" и обратно, разнасяйки царските повели. И веднага след това държавниците се отбиват в прокуратурата, за да чуят обвинителния си акт за нарушаване на държавната тайна. Защото само трима души в държавата имат право да получават информацията на спецслужбите, и тайнственият Кобург няма да е един от тях.

Или пък продават БТК. Николай Василев в качеството си на министър на икономиката преговаря със световни телекомуникационни сили. Насред договора, скача, яхва служебното Бе Ем Ве, и след раздумка във "Врана", се връща и заявава на инвеститорите: Нагоре. Интересна държава, интересни управляващи. Новото Време.

Все пак, добре е Симеон Втори да намери мястото си в Своето Ново Време. Най-честно спрямо избирателя ще е да го открие на Дондуков 1, въпреки че премиерският пост е доста проветрив и силно осветен за благородната осанка на Кобурга. Заемайки министър-председателското място, Симеон Сакскобургготски ще отнесе много критики - най-малко заради лошия си български език, който често ще го въвлича в непреднамерени гафове. Още повече, че с мистероизния си стил на общуване с медиите, той вече си спечели доста недоброжелатели в тези среди. Пък и заемайки който и да е легитимен републикански пост, Симеон Втори ще абдикира от дадената му от Бога власт.

Отказвайки всички достъпни държавни постове, царят ще съхрани за себе си най-желания - този на легитимния престолонаследник и продължител на династията. Отказвайки се от двубой с любимеца на народа - Петър Стоянов, а може би дори, заставайки зад неговата кандидатура, царят ще спечели още много доверие за себе си. Отказвайки да изпълни всенародния блян да застане начело на правителството, Симеон ще загуби малко рейтинг. Но перфектно изигран ход в публичния му образ може да превърне бягството от отговорност в аристократично извисяване над облагите от властта. Разграничавайки се от алчното боричкане за постове, така натрапчиво дотегнало ни през последните години, царят ще бъде реабилитиран в очите на поданиците си. Това ще изчисти ореола му на светец, а ако той се завръща, за да се възцари на престола отново, малко популизъм никога не е излишен. Особено щом пътят за короноването на кобургготската издънка минава през национален референдум.

Перспективата царят да се възкачи на престола не е изключена, въпреки че към момента не е на дневен ред. Симеон Сакскобургготски има генетично заложен комплекс за историчност. Той се е родил цар, възпитаван е като цар, държи се като цар, остарял е като цар в изгнание и иска да се върне на бял кон като реабилитиран цар. Нищо повече, но и нищо по-малко.

Българската литература

© 2001 Литературен форум