Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  КултУра!

Елка Борисова

Втора ръка "Леки четива"

 

"Това не е старият кафе-театър от времето на тоталитаризма. Тук може да се прави всичко: да се говори/да се слуша, да се влиза/ да се излиза, да звънят GSM. Всичко е позволено. Без задръжки!" - така започва Филип Трифонов, представяйки една нова за софийската публика пиеса. И то в един нов клуб, дълго мечтан от театър "Сълза и смях" и осъществен най-накрая в края на сезона. Клуб затворен, малко трудно откриваем, клошарски. Дори идеята е периодично проходът(входът на клуба) безистенът да бъде "опикаван и обитаван" от клошари за по-добра ориентация и автентичност. Идея определена като "ефекта Парапанов" - урбанист на пространството. А самото кафене/­клуб "Сълза и смях" напомня стара София, нещо като ретроснимка, закачка към Виенското кафене на "Цар Освободител", където се е събирала българската бохема интелектуалци. И не само столовете са виенски. На една от свободните стени виси репродукцията на Александър-Добриновата карикатура "Кафене Цар Освободител". В това клубно пространство има много платформи/подиуми. Пак етикирани с "ефекта Парапанов". Игра може да се получи навсякъде, независимо къде си седнал, естествено, непринудено, постоянно заиграване, с дъх на новосъздадена запокитеност. И тук се появява театър ЕТ "Трифонов" с неговите "Леки четива SECOND HAND" от Николай Павлов. Според "конюнктурата и температура" (както обясни управителят Филип Трифонов). ЕТ може да бъде естествен театър, евтин, европейски, еротичен... и много други е-та. Театър, в който всеки да се чувства добре. Театър без антракт, облечен в нова форма. Започва със сказка, като аналогична форма на чешкия театър на Яра Цимерман. Тази приказка е обходна, обиколно краеведска. "SEС-AND- HAND" е път към съвършенство, според китайски мислител. Търсенето, откриването на Китай през 1271 от Марко Поло, заобикалянето на Китайската стена и новият живот, символизиран от Американската конституция, която е нова и много по-добра, отърсена от негативизма на европейската и разни такива, ...до новите ни избори. И всичко това разказано много сериозно и вглъбено от Филип Трифонов. Всъщност чувството за хумор води играта, текста. Сказката въвежда, за да поеме Николай Павлов с неговите "Леки четива SEСОND HАND", нещо като втора ръка, втора употреба.

За театроманите актьорът Николай Павлов не е нов. За първи път този свой текст той изигра преди 2-3 години на сцената на СФУМАТО в една програма автор-артист. Програма, лансирана от автори с определени актьорски заложби. И се доказват като такива. Получава се. Толкова добре, че Н. Павлов заигра с Филип Трифонов. Започната с "Аудиенция" на Вацлав Хавел и сега с този нов, познат (публикуван в сп. "Пламък") текст. С много хумор, който те води за носа и в същото време с една нова улегналост на актьора Н. Павлов. Много ме изненада. Изглежда, удоволствието от написано/изиграно е огромно. Николай преминава от сценка/случка с цялата комичност на сюжета и физическото умение, на едни съвсем леки, релаксивни, широко смеещи се случки.

На този театър може да се вярва и не трябва да се изпуска.

Българската литература

© 2001 Литературен форум