Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги Спасов

Село на баир

откъс

 

Роман за величието, славата и подвизите, за радостите, страданията и патилата на красното село Бесапара, съставен от бабини деветини и дядови приказки, от дълги и къси, весели и тъжни разкази на сладкодумци, попове, даскали и други учени люде. От случки, лакардии, масали, опашати лъжи и брадати измишльотини, разправяни в кръчмата "Гърнето" от шегобийци, зевзеци, лъжци, иманяри и скитници, които, ако се стигне до съд, може да бъдат потвърдени от цялото село, барабар с кучетата.

 

Как се правят истории за пред хората?

 

- Не е тъй и няма да бъде! - рече троснато и клати отрицателно глава баба Зорка. - Да беше жив дядо ти Георги, за таквиз истории задника с камшик щеше да ти нашари, па нека си коскоджамити даскал, тъй да знаеш!

- Че нали той ми ги е разказвал тъй! Да не съм ги измислил аз, та да ми шари задника?

- Тъй ти ги разказвал! - пухти ядосано тя. - А ти свой ум нямаш ли? Едно е да се разкаже една история вкъщи, а друго - да се пусне да живее между людете. Затуй се иска и ум, и разум да се натъкми, да се нагласи историята тъй, че който я чуе, мед да му капне на сърцето.

- Какъв ум и какъв разум са те патили, бабо? Да не взема да лъжа, я?

- Да лъжеш! Че кой те кара да лъжеш, бре! Те само простите хора лъжат, а у Пенчовци такъв човек не се е раждал още. Не лъжа, а гласеж им трябва на тези истории, та да заприличат на истински. Коя майка ще пусне щерка си гола на хорото да иде? Няма такава майка, от мене да го знаеш!

- Каква майка, какво хоро, бабо? Такива са си историите, такива ги разказвам.

- Такива, такива! Едно знае баба, едно бае! Че кво е една история? Историята е като мома, която се кани да се хване на Великденско хоро. Всичко трябва да й е на мястото, та да я харесат хората. Като я види ергенинът, да си каже: най-хубава на хорото е тая мома, да взема да се оженя за нея! Като я погледне старата му майка, да си помисли: скромна и пъргава ще е тая мома, да я поискаме, та да ми е отмяна! А бащата още вечерта да рече на ергенина: да не се помайваме и да пращаме годежари, че нивите напират и най-малко още четири ръце ще ни са нужни, а като вземем нея, ще сколасаме навреме!

Тъй се прави история, а не като тебе!

- Може и тъй да се прави история, бабо, но аз на истината не изменям!

- Истината... Много знаеш ти какво е истина!

- А какво е истината, според тебе?

- Не според мене, а според хората. Не е истина таз, която служи на един човек. Истината служи на всички.

- Нищо не ти разбрах, бабо.

- Как щяло да ме разбереш, като акълът ти, баба, колкото напръстник, а ти си се наел бъчва да пълниш с него. Не стават с измислици тия работи, синко.

- Е, и ти, бабо...

- Няма е, няма бе! Ще слушаш баба си, човек да станеш. Ще преправиш историите и туй то!

- Да ги преправя, ама как?

- Те това е друга приказка вече. С нея трябваше да почнеш, а не да се опъваш като магаре на дървен мост. Слушай сега да ти разправя истинската история на дядо ти Никола, дядо ти Христо и баба ти Цвета, за която се оженил дядо ти Никола, когато се върнал от гурбет.

- Как така се е оженил за Цвета? Че нали тя, когато нашенци въстанали, избили черкезите и запалили Черкезката махала в Миряните, намерила някакво черкезко дете в корията и взела да го гледа и го отгледала, но не се оженила цял живот. Пък и дядо Никола нали дядо Христо го...

- Пак бързаш като пърле пред майка. Не го погребвай ти дядо ти Никола, живот има той да живее. Туй за Цвета и черкезкото дете ще го оставя, че е хубаво, по-хубаво от измислена приказка. Но каква ще е тази жена, дето няма да се ожени и да народи деца? Никаква жена не е такваз жена! Оженила се е тя, как щяло да я оставя да се мъчи цял живот без мъж. Жената трябва да си бъде истинска, баба. Пък и мъжете трябва да бъдат истински мъже, а не такива, каквито ти ги измисляш. Че де се е чуло и видяло братя да се не познаят и да се трепят? То ако се случи такова нещо, Господ ангел ще прати от небето или ще му отклони ръката, но няма да ги зяноса. Измисляш си разни врели-некипели.

- Не ги измислям, така е било, нали ти казах, че дядо Георги ми ги е разказвал.

- Той дядо ти за работа го биваше, ама приказките хич не можеше да ги докара. И ти си същият като него. Ще започнеш да разбираш мъжете, когато и ти станеш мъж. А сега кво си? Нищо и никакъв даскал, и то ерген. Че ергенинът кой го брои за човек? А бре, баба, що не вземеш да се ожениш, че хорце ми се е прииграло?

- Хорце ти се е прииграло. За какво говорехме, накъде го изби!

- Че то туй е най-важното от всичко, баба. Ако да се не бяха женили хората, кому щяха да служат приказките? На вятъра. Че той вятърът и без приказки си живее добре. Ожени се, баба, народи деца, па таквиз истории и приказки ще им извъртя, че и на оня свят ще ги помнят и разказват.

Първото ще кръстим Никола, другото - Христо, а ако Бог даде женско, много ще му отива името Зорка.

- Че те колко Зорки ще станат, нали вече има две.

- За таквоз хубаво име две Зорки са малко. И пет да са, пак са малко. Ще знаеш, че каквото му името на човека, такъв е и човекът!

- Пак започна с твоите бабини деветини.

- Бабини деветини! Ако не бяха тия бабини деветини, тебе нямаше да те има, па и брата, и сестра ти.

- Как тъй нямаше да ни има?

- Ей тъй - нямаше да ви има и толкоз! Нали я знаеш Вена Катунската?

- Знам я.

- Те тая Вена много искаше да се ожени за баща ти, ама той не я иска и се ожени за майка ти. Тогаз Вена, за да си отмъсти, отишла при някоя си врачка от Карамусал. Дала й цяла жълтица и оназ взела, че направила магия на майка ти - деца да няма. Бре минава година, две, а майка ти - плоска като дъска. Жегна ме нещо мене: не е чиста тая работа, си викам, ама хич и през ум не ми минава, че може таквоз нещо Вена да направи. Па взех та отидох при баба ти Димитрия Врачката.

Тъй и тъй, й викам, Димитрийо, хвърли кърпата, да видим каква ще е таз работа, та здрави и прави люде деца да нямат.

Хвърли я тя и още първия път излезе. Магия е, вика Димитрия. Силна магия, такваз магия в нашето село никой, освен мене, не може ни да направи, ни да разтури. От жена е, вика, направена тази магия и от жена е поискано да бъде разтурена. Хвърли още веднъж кърпата и се разбра всичко: и за Вена, и за жълтицата, и за карамусалската врачка.

Ще я разтурим, вика Димитрия, магията, ама трябва да се обрече нещо на Света Богородица, па и жълтица ще трябва и някои други работи, щото вика, да се разтури една магия, срещу силата й още по-голяма сила трябва да се насочи. Дадох й жълтицата, обрекох на Света Богородица ново перде за царския престол на черквата и тя ми даде едни треви. Варих ги, пи ги майка ти и още на третия месец, гледам - започна да се налива. Па като се отвори оная ми ти жена, за пет години и тримата ви роди. А ти пак не вярвай и си викай "бабини деветини"! Бабини, дядови, ама помагат.

- Помагат! Те, ако помагаха, тя първо на дъщеря си Гена щеше да помогне. Нали е женена от десет години, а няма още деца.

- Приказваш си ти, ама не ги разбираш тия неща. Там работата е друга, причината не е в Гена, а в мъжа й Пашо и са замесени дяволите, затуй тя не може да помогне.

Като малък, веднъж Пашо пасъл воловете на Дяволското оброчище. Там човек дори не бива да приказва, а той взел че напсувал воловете, щото се били загубили и не ги виждал. Къде сте, рекъл, мамка ви рогата! А нали знаеш, че там е пълно с дяволи. Чули го и помислили, че псува тях. Че като се разярили, че като се разфучали, като надули котлите: парата гърми, фучи и свисти, изригнала вряла вода, камъните оживели и започнали да се търкалят. Уплашил се Пашо, хукнал да бяга, а камъните подир него - гонили го чак до горния кантон.

Прибрало се детето вкъщи ни живо, ни умряло. Питат го техните кво му е, а то - нямо, само мучи и плаче. После проговори, разправи що се е случило, водиха го на баячка да му бае за страх, ама не можа да му помогне, защото бяха окъснели. Страхът се лекува, докато не е оживял в човека. Оживее ли ти в душата, кръвта ти отслабва и ни баене, ни доктори помагат.

Оттогава всяка година на Спасовден курбан му колят мъжко агне, ама дали ще помогне, един Бог знае.

- Ти пак започна с твоите измишльотини. Нали щеше истински истории да ми разказваш?

- Че да не съм хукнала да бягам? Ще ти разправя, ама довечера. Сега иди да нацепиш дърва, че са се привършили вече. Почисти и на овцете, а като свършиш с чистенето, закови улука на покрива, че нощес тропаше като таласъм и се уплаших.

- Какво ще се плашиш, да не те изяде!

- Приказваш си тъй, щото не знаеш какво е таласъм да ти заиграе на покрива. То е по-лошо, отколкото да те срещне върколак, щото върколакът е като сянка - отдалече е страшен, но щом го доближиш, се превръща в сянка - и можеш през него да минеш даже, без да разбереш. А таласъмът е като вампирите - пие кръвта на добитъка и на хвъркатата гад, па и на хората не прощава. Веднъж един таласъм заиграл на комина на Пецовите... Дядо ти Пецо уж не беше от страхливите, но една вечер...

Ама ти какво се хилиш като циганин под крадена капела, бре вампирино?... На баба си ще се хили! Да вървиш да работиш, че като грабна метлата, тъй ще те ухиля, че ще заревеш за девет души!...

Българската литература

© 2001 Литературен форум