Литературен форум  

Брой 27 (468), 10.07. - 16.07.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

КНИГИ

Мирослав Димитров.
Мирослав Димитров. "Решения". ИК "Жанет –45". Пловдив., 200

Поредица "Гамбити" на ИК "Жанет –45".

Разкази.

Добри разкази. Даже много добри разкази.

"Както обикновено, бързам. Оставам по-малко, отколкото човек се задържа в спомените си. Говоря с дядо ми на терасата. Да затворя вратата, ми казва, мухите. Внимателно споменавам птицата. Умряла от старост кокошка, обяснява той, на осем години. Странно е. Дядо клати глава и повтаря – да, нещо странно и ново ни очаква, такова, каквото не е било. Чувствал го."

Дядото, кокошката, която умряла от старост, стопаджията на разклона на Сливен или пък някъде другаде в България, който пътува за Рим… Действителността се смесва с фикцията или по-точно с онези хубави абсурди, с които човек се сблъсква от време на време… И нещата стават.

"И аз го чувствам – на страница сме от онези детски книжки с разгъващи се картонени илюстрации, малко преди да се прехвърлим на следващата, дворците се сгромолясват, дърветата се огъват одве, а върху крехките рамене на принцесата вместо прелестно лице блясва стоманеният сърп на луната. Може би защото идвам рядко тук, ето чемширът отново е потънал в паяжини."

Добромир Григоров, Милан Кундера и познанието на романа
Добромир Григоров. "Милан Кундера и познанието на романа". ИК. "Колибри". С., 2001

Най-общо – в книгата се коментират есета, интервюта и художествени текстове на Милан Кундера.

Създаването на книгата сякаш е провокирано от въпроса, който самият Милан Кундера поставя. А именно: "Щяхме ли днес да познаваме Достоевски, Джойс, Кафка без критическите изследвания, съпровождащи творбите им?"

Оттук нататък пътят е ясен.

Критиката влиза в ролята непрекъснато да съхранява откритията на литературния текст.

"Книгата е написана и мислена на различен от "родните" езици на писателя. И се стреми да преодолее "езиковата бариера", създадена от националните езици в критическото мислене за М. Кундера. Съчетаваме разнородни по своя произход гледни точки, за да се отдалечим от затворените рамки на една-единствена традиция" – пише Добромир Григоров.

И така – "Къси ли са на шегата краката", "Познатата истина за литературата", "Реториката на обществения ангажимент", "Предназначението на гледните точки", "Фикционалното време и пътят на познанието", "Какво и защо се цитира", "Етосът и идеологемата"...

[Купете on-line!]

Кета Зоева.
Кета Зоева. "Не тръгвай към Голгота". Изд. "Дунавско утро". Русе., 2001

"Огън в пустинята" и "Кладенец в сърцето на земята" са двете части на тази книга, която определя, че:

 

Същинската драма

се нарича Поезия.

Останалото е прелюдия.

 

Книжката съдържа близо четиридесет стихотворения, сред които има и добри попадения.

Едно от стихотворенията е по мотиви от "Амадеус" на Милош Форман.

В другите се преплитат образи на тютюневи ниви, царевичак, щъркели, пъдпъдъци, фурни, димът, който пробягва над керемидите, павираните улици на Ханаан, стари къщи с течащи покриви.

От другата страна са Минотавъра и златната ябълка, примерно...

 

Омърсени, изкаляни, стенещи идоли.

В тях или в нас е грехът?

Не отговаряй. Сега,

при пълнолуние,

всяка дума

е светотатство.

Милан Кундера.
Милан Кундера. "Шегата". ИК. "Колибри". С., 2001

Издателство "Колибри" представя на българския пазар няколко книги на Милан Кундера – "Непосилната лекота на битието", "Книга за смеха и забравата" и "Шегата".

Милан Кундера пише "Шегата" през 1965 г.

"Нима историите, освен че се случват, освен че ги има, трябва и да казват нещо? Надявам се, че не е нужно да подчертавам, че съм човек с много трезво мислене. И все пак може би у мен е останал отзвук от ирационалните поверия, например онази странна убеденост, че всички случки в живота ми имат и някакъв смисъл, означават нещо, животът чрез собствения си ход ни разказва нещо за себе си..."

Тази книга обаче не е особено свързана с "шегата", както се очаква, ако човек се води от заглавието. Шегата е една хубава метафора в един роман с не особено много хумор.

"Когато свири музика, чуваме мелодия, забравяйки, че това е само един от образите на времето, когато оркестърът замлъкне, чуваме времето, самото време. Живеех в пауза."

[Купете on-line!]

Българската литература

© 2001 Литературен форум